Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Заместник-министърът на образованието

Петър Николов: Хуманитарното знание не е на бунището

Хуманитарните курсове не бива да бъдат второ качество знания

Софийският университет „Св. Климент Охридски"
Снимка: Ани Петрова

Ще бъде ли отчетена и спряна дехуманизацията на висшето образование в Стратегията на висшето образование и в Националната карта на висшето образование, които се подготвят след приемането на поправките в Закона за висшето образование?

Сдружението на университетските преподаватели по философия инциира подписка, подкрепена от 200 преподаватели, докторанти, учители, студенти в страната и в чужбина.

"Дехуманизация на висшето образование звучи малко рязко. Не сме изправени в такава тежка ситуация. Аз мисля, че особено в България висшето образование поддържа стандарти, които по никакъв начин не са изхвърлили хуманитарното знание на бунището", коментира в предаването "Хоризонт до обед" заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов.

В момента има тенденция висшето образование да се ориентира към изискванията на пазара на труда, да се подпомогне подготовката на кадри в техническите науки, инженерните специалности, природните науки, посочи Николов.

При приемането на новата Стратегия за висшето образование трябва да се включат текстове, които да предвиждат запазването на часове за хуманитарно образование в университетите, изтъкна заместник-министърът на образованието. "Особено през първите години, в бакалавърската степен в обучението, да се запазят часове за хуманитарно образование". 

Стратегията е най-висшия документ, който задава големите цели. Философията на стратегията преминава като червена нишка през всички други документи, които се приемат.

"Ние сме още в началото на този процес. Лошото е в момента покрай вируса, покрай извънредното положение, не знам доколко ще сме в състояние да го комуникираме адекватно и да проведем публичен дебат за него. Истината е, че ние трябва да убедим академичната общност, че това е нещо важно и от тази гледна точка инициативата на колегите е правилна", допълни Петър Николов.

Бяха направени промени в Закона за висшето образование и в Закона за развитие на академичния състав. Предвижда се сключването на договори между новоизбраното ръководство и министерството, което означава министерството да разработи политики за развитие на всеки отделен университет. Предстои да се разработи Национална карта, която да се приеме от Министерския съвет. Тя трябва да покаже по какъв начин българското общество вижда развитието на висшето образование.

Работна група подготвя първоначален вариант на стратегията, който да бъде подложен на обществено обсъждане със Съвета на ректорите, с обществото като цяло.

"Ние имаме пълно съгласие, че нещо такова трябва да влезе, въпросът е то да не остане формално, т.е. смисълът на един сериозен дебат е подобни промени да не останат на книга, да не се появят такива часове, които са отбиване на номера, тъй като вие знаете,  едно тясноспециализирано училище много често не успява адекватно да предложи подобни курсове. Те остават като някаква кръпка, остават един вид второ качество знания", заяви Петър Николов.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наводнение в историческа солна мина нанесе удар по туризма в румънско село

За сериозен удар по туризма разказват жителите на румънското село Прайд, след като в края на миналия месец историческата солна мина в района беше наводнена. Съобщава се за отлив на посетители и много отменени резервации в множеството къщи за гости. Нищо не е същото в трансилванското село Прайд, след като освен около 130-те миньори, които са..

публикувано на 06.06.25 в 20:11
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Приемането на еврото ще бъде много полезно за България

Антонина Дуриданова   напуска България преди повече от 50 години . Минава през тежки изпитания, за да изгради блестяща кариера в Съединените щати, след това се връща в родината, за да помогне в изграждането на нова данъчна система след края на комунизма. От емигрант до експерт: Историята на Антонина Дуриданова " Голямо вълнение..

публикувано на 06.06.25 в 11:22
Арман Бабикян

Арман Бабикян: Поне 5 политически сили доведоха до влизането ни в еврозоната

"Имаше смислени хора в поне пет политически сили , които доведоха до успеха с влизането на България в парична употреба с евро , но трябва да тръгнем твърде отдалеч". Това каза пред БНР Арман Бабикян , пиар експерт и част от гражданското движение "Ние идваме": "Сред тях беше и Градската десница , беше и НДСВ, на моменти и БСП , разбира се и..

публикувано на 06.06.25 в 09:44
Мартин Атанасов

Сайтът "Черна писта" продължава да работи въпреки хакерските атаки

Шестцифрена сума за награда обяви собственикът на компанията , която доставя сървърите на сайта "Черна писта" . От пускането му преди седмица сайтът за опасните пътни отсечки в страната стана обект на многобройни атаки, блокиращи работата му. Димитър Димитров , собственик на хостинг компанията, предлага 100 000 лева за достоверна информация..

публикувано на 06.06.25 в 08:27

Нови обществени поръчки за сметосъбиране в София

Столичната община обявява обществена поръчка за извозването и почистването от боклук в седем зони в София на стойност над половин милиард лева .  СО сезира Административния съд и Сметната палата за забавените обществени поръчки за сметопочистването Целта е София да бъде по-чиста, да има по-висок контрол, по-високи санкции и инструменти,..

публикувано на 05.06.25 в 14:35
Георги Харизанов

Георги Харизанов: Бих се зарадвал на следващо правителство, в което няма социалисти

"Ако за еврозоната и за инфлационните критерии ПП-ДБ бяха провели същата битка , каквато беше за дерогацията на "Лукойл", отдавна щяхме да сме влезли , но хората си имаха други приоритети". Това коментира пред БНР  Георги Харизанов , политически анализатор: "Положителните конвергентни доклади за България донесоха добри новини за всички..

публикувано на 05.06.25 в 13:22

"Месиш ли?" - кампания, насърчаваща демократичната ангажираност сред младите хора

Студенти  от специалностите "Политически науки" и "Връзки с обществеността"  в  Нов български университет ще представят пред международно жури резултатите от инициативата "МЕД – Месенето е демокрация".  За период от 4 месеца те трябваше да създадат и изпълнят собствена инициатива, която ще засили гражданската активност сред младежките..

публикувано на 05.06.25 в 12:02