Проф. Любима Деспотова: Респираторите не са панацея

Ако бъдат купени 1000 респиратори, има ли кой да работи с тях? Първият и най-очевиден отговор са анестезиолозите и реаниматорите, но възниква въпросът колко са те у нас и каква е средната им възраст, посочи проф. Деспотова, която не е успяла да открие точния брой на тези специалисти. Тя изтъкна, че голяма част от тях никога не са работили интензивна терапия.

Ако се погледне към интензивистите, хората от интензивните отделения – те и досега работят с минимума от кадри, допълни Любима Деспотова. Ако пък се използва опитът на педиатрите от съществуващите интензивни отделения, ще бъде застрашен този сегмент от детското здравеопазване, подчерта тя.

Проф. Деспотова акцентира и върху липсата на интензивни сестри, чиито знания и умения са незаменими и много различни от тези на стандартната медицинска сестра.

Не е само респираторът – не се говори за съпътстващата апаратура, алармира още проф. Любима Деспотова

„Когато имате пациенти на апаратна вентилация, вие се нуждаете от много допълнителна апаратура. Кой знае защо за нея не става дума. Вие не може да управлявате апаратна вентилация без хубав кръвно-газов анализ и консумативите. Необходими са мобилни рентгенови апарати, защото тези пациенти не могат да бъдат придвижвани до стандартните рентгенови отделения, висок клас ехографи, защото най-модерните могат да бъдат използвани за белодробна диагностика.”

„Анестезиолозите от години водят борба, за да бъдат тези проблеми чути от обществото. Къса се веригата между специалистите, които знаят и могат, и институционалната подкрепа, която те трябва да получат”, коментира проф. Деспотова в отговор на въпрос защо едва сега, в критична ситуация, излизат наяве всички тези проблеми.

Когато в условия на здравна или друга криза пренасочваме ресурс от едни области на здравеопазването към други, се оголват огромни фронтове, обобщи проф. Деспотова и даде пример с анестезиолозите и оперативната дейност, която може да пострада при пренасочването на тези специалисти заради форсмажорни обстоятелства.

Има големи рискови групи пациенти с тежки, хронични, животозастрашаващи заболявания, а грижите за тях – и медицинските, и немедицинските, в подобна ситуация ще намалеят и това може да има неблагоприятен изход, изтъкна проф. Любима Деспотова пред БНР.