Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Марина Лякова: Кризата крие надежда за възраждане на експертното знание

Един от изводите е за нарастването на глобалното неравенство

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Не само медицинските, но и икономическите последствия ще са много негативни от пандемията с коронавируса. Най-голямата надежда е в науката. Тази позиция изрази в в предаването "Хоризонт до обед" социологът проф. Марина Лякова, преподавател в Университета в Карлсруе, Германия.

"Ние трябва да се уповаваме на експертите, на тези, които работят на терен. Това в момента са лекарите, медицинскити сестри. Те изнасят цялата криза буквално с ръцете си. Ние трябва да разчитаме на тези експерти, че те ще ни преведат в тази криза и според мен това е една надежда за възраждане на експертното знание", изтъкна проф. Лякова.

Според прогнози, в Германия предстои икономически срив, който ще бъде в интервала между 7 и 20% заради кризата.

"Само за сравнение - при кризата през 2009 година немската икономика беше в минус 5,6%,т.е. очаква ни една наистина безпрецедентна криза и това оказва влияние върху различните професии. Най-засегнати са тези, които работят на терен, разбира се - на първо място лекари, медицински сестри, санитари", допълни социологът.

В Германия е направен анализ за разпределението по пол на заетите в определени професии.

"Така например от работещите в болници 76% са жени, от работещите в магазините 73% са жени, т.е. жените в някаква степен са по-силно изложени да работят при рискови условия, защото такъв тип професии са представени. От друга страна, разбира се, в чистота и строителство повече са представени мъжете", допълни преподавателят.

Изключително голям е рискът за бедните, за бездомните, които се изхранват в социални кухни, посочи проф. Лякова. "Аз мисля, че един от големите изводи, които ще трябва да направим след тази криза, е за изключително нарастване на глобалното социално неравенство", коментира Марина Лякова.

Доклад на ООН сочи, че 55% от населението на света няма достъп до санитарен възел, 2,2 милиарда души нямат достъп до чиста питейна вода. Поставя се под въпрос идеята за универсални човешки права.

"Възможно ли е да говорим за универсални човешки права, когато правото на живот, правото на здраве, правото на хляб и вода не са гарантирани. И това ще е тема, която дълго ще ни занимава, защото на практика човешките права са абсолютно немислими без социални права. Един бедстващ човек, който няма вода, няма храна, е поставен при несравнимо по-лоши условия в тази кризисна ситуация", изтъкна Марина Лякова.

Обществото на отворените граници има безспорни предимства,каза още проф. Лякова. "Имам някаква статистика пред очите ми - например гражданите на 80 милионна Германия през 2018 година са провели 70 милиона туристически пътувания с трайност минимум 5 дни, от тях 50 милиона в чужбина."

Като сериозен се очертава проблемът с работещите мигранти заради затворените граници.

Ще се стигне до преосмисляне на ролята на държавата, смята университетският преподавател.

"Държавите в криза или така наречените провалени държави не могат да се справят толкова ефективно, и те съвсем очевидно посягат към арсенал от тоталитарни мерки, опитват се да прикриват слабостта със сила".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Свят, в който няма насилие над децата“ – кауза, която обединява Силистра

В Силистра работят за свят без насилие над децата , но пътят към него минава през трудни въпроси и откровени признания. Проучване на Женско сдружение "Екатерина Каравелова“ показва, че три от четири деца не познават добре правата си , а повечето родители не знаят към кого да се обърнат при насилие.  Институциите полагат усилия, но липсата на..

публикувано на 07.11.25 в 16:06
Радослав Рибарски

Радослав Рибарски: Ако днес имаме горива, това не означава, че ще има след два месеца

"Особеният управител съществува в законодателството вече може би над две години и нищо не пречи, ако управляващото мнозинство е решило да процедира с особен управител , той да бъде назначен и да гарантира непрекъснатостта на доставките на горивата, но ситуацията и това, с което ни занимава управляващото мнозинство от няколко седмици, е основно..

публикувано на 07.11.25 в 14:14
Люк Леви

Люк Леви: Изключително важно е да отдадем почит на важна фигура като Желю Желев

Конференция , посветена на Желю Желев, първия демократично избран президент на България, ще се проведе във Френския културен институт в София на 10 ноември . Френският културен институт организира конференция за президента Желю Желев "Днес се намираме в ситуация, която е доста притеснителна, един притеснителен геополитически контекст -..

публикувано на 07.11.25 в 12:05
Илия Тодоров

Илия Тодоров: Предлагаме да не може да се мине ГТП, ако има влезли в сила глоби

"Става дума за това да не може да се мине годишен технически преглед (ГТП), ако има влезли в сила глоби, тоест такива, които са връчени, а и за които собственикът на автомобила, който трябва да мине ГТП, знае и не ги е платил ". Това заяви пред БНР aдвокат Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи: "Не говорим за случаи, в..

публикувано на 07.11.25 в 10:13
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Не виждам как бюджетът ще бъде приет в този си вид

"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..

публикувано на 06.11.25 в 17:29
Доц. д-р Пламена Райкова

Доц. д-р Пламена Райкова: Сеизмичните събития носят и хоризонтално, и вертикално усещане

"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от   департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..

публикувано на 06.11.25 в 14:37
Доц. Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват

"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от   Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..

публикувано на 06.11.25 в 13:24