Финансовият министър Владислав Горанов заяви днес, че в приетия снощи от правителството проект за промени в закона за бюджета, е приложен най-негативният сценарий за развитие на ситуацията с коронавируса. Той каза, че няма да има увеличаване на данъците заради кризата с Covid-19, въпреки че ще се наложи увеличаване на дълга и дефицита.
В Министерския съвет Горанов представи приетата късно снощи от правителството актуализация на бюджета, в която се залага таван на новия дълг от 10 милиарда лева при два милиарда и 200 милиона лева в настоящите текстове. Очаква се дефицитът в хазната да бъде три милиарда и 500 милиона лева, което прави 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт.
„Три сценария сме разработили, като в прогнозата, която предложихме вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях, с оглед да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината“, каза той.
Най-негативният сценарий, който разглеждаме, е спад на икономиката с 3%, посочи той. Прогнозите за безработицата са увеличение с два процентни пункта. Възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 и да продължи и през 2021 г.
Има и други сценарии, които са по-положителни. Единият разглежда запазване на растежа през 2020 г. до 0,7%, но със свиване от предварителните разчети. Другият говори за нулев растеж на икономиката, каза министърът.
„Аз съм приложил адаптиране на приходната част към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци“, каза Горанов. А на въпрос дали влизаме в рецесия, каза:
„Очакванията са, че растежът няма да бъде такъв, какъвто се очаква... В момента не може да отчетем това (рецесия), но основните фактори на икономическия растеж - инвестиции и потребление, са поставени пред изпитание“.
Горанов обясни основните промени за фискална рамка, наложили се заради пандемията от коронавируса.
„Намаление на приходите с 2,44 млрд. лева и увеличение на разходите с 1,07 млрд. лева, Като 70 милиона от разходите са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг (до 10 милиарда лева), и 1 млрд. лева допълнителен трансфер от държавния бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване за финансиране на фонд „Безработица“, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетостта.
Предложили сме и увеличение в лимита на държавния дълг до 10 млрд. лева, за да осигурим финансиране на дефицита, който се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или близо 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона за операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния закон за бюджета.
Затова и за да осигурим допълнителни финансови буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, предлагаме увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лева до 10 млрд. лева – т.е. 7,8 млрд. лева нов потенциален дълг“, каза Горанов.
Ако се стигне до поемането и харченето на цялата сума от 10 милиарда лева, това ще наложи нова актуализация на бюджета през септември и ръст на дефицита от порядъка на 6-7% от брутния вътрешен продукт.
„В момента не говорим за такъв сценарий. И, разбира се, този дълг се обслужва от текущото превишение на приходите над разходите във всеки един следващ бюджет. Т.е. на въпроса: Откъде ще се връща дълга? - от бюджета, на въпроса: Ще се вдигат ли данъците“ – не“, каза Горанов.
И обясни, че за новия потенциален дълг от 7,8 млрд. лева на първия етап ще бъде необходимо да се търси от пазара (вътрешен и евентуално външен) споменатите 4,2 млрд. лева, включващи и операциите по финансиране, свързани с капитализирането на ББР, а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налагат след кризата или в следващите месеци в хода на 2020 г. осигуряване на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма.
„Тези мерки имат една единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и възможности да поддържа основните си функции и да финансира до края на годината както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването и общо системата на сигурност, която включва МВР, Министерството на отбраната… и всички функции, които са ни вменени“.
„Продължавам да смятам, че консервативно планиране и добрата фискална политика в последните години дават възможности... Но съм длъжен да предложа и сценарий ако нещата отидат в по-негативна посока. Защото ако се окажем в ситуация, в която трябва допълнително да се реагира, трябва да имаме готовност по линия на фискалните буфери и по линия на финансиране на системите. Затова предлагаме днес на НС тези изменения“, обясни Горанов.
Той изрази надежда, че парламентът ще приеме актуализирания бюджет за 2020 г. до края на седмицата.
От Народното събрание съобщиха, че ако днес законопроектът за изменение на бюджета бъде внесен, той ще бъде гледан утре в комисията по бюджет и финанси, а в четвъртък се предвижда да бъде обсъден в пленарна зала.

Двама са носителите на тазгодишната Национална награда за скулптура на името на акад. Иван Лазаров, връчена за пети път в Деня на будителите от Общината в Кюстендил и градската художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора". Журито определи за носители на приза доц. Георги Минчев и проф. Емил Попов. Освен статуетка двамата получиха по..
Дияна Хърка, майка на една от 16-те жертви на трагедията в северния сръбски град Нови Сад преди една година, обяви, че започва гладна стачка. "Трябва да знам кой уби детето ми, кой уби 16 души. Някой трябва да бъде подведен под отговорност за това. Ще обявя гладна стачка пред кметството в Белград, срещу лагера на привържениците на Александър..
България проучва възможността да поиска изключение от новите санкции на Съединените щати срещу двете най-големи петролни компании в Русия "Роснефт" и "Лукойл", твърди изданието "Политико". Нефтената рафинерия в Бургас, собственост на "Лукойл", осигурява 80% от горивото в страната. Според изданието, българското правителство е изпратило..
Премиерът Росен Желязков пусна символично новото осветление на обновения участък от международния път Е-79 между Благоевград и Симитли. Близо 36 милиона лева бяха осигурени от бюджета на АПИ за преасфалтиране на осемкилометровия участък, поставяне на нови обезопасителни мантинели, изграждането на отводнителни системи, нова маркировка и..
Гърците все повече търсят стоки втора употреба поради липса на средства, показва проучване на Асоциацията на потребителите. Рецесията в Гърция засегна силно магазините. На границата на оцеляването са много търговски обекти, които продават качествени и маркови облекла. Много от тях затвориха, но пък постоянно се появяват магазини за стоки..
Русия заяви, че нейните сили са унищожили отряда на украинските специални части, изпратен за противодействие на руската офанзива в Покровск. От Киев определиха твърдението като "лъжлива информация". В съобщението на руското министерство на отбраната се твърди, че са били убити всичките 11 души, пристигнали с хеликоптер "Блек хоук" на около..
Хора от цяла Сърбия се събраха в Нови Сад. Протестиращите сръбски студенти и техните привърженици дойдоха в града на възпоменателно събитие на мястото на трагедията, където преди точно една година се срути козирката на гарата и уби 16 души, сред които и деца. Правителството на Сърбия вчера взе решение и обяви първи ноември за ден на траур и..
Никой не може да ми каже с кого да играя и с кого - не! Това заяви в предаването "РадиоТочка" шампионът по бокс Кубрат Пулев, който ще играе..
Изумен съм от настървението срещу църквата и то от майки и бащи, родители, каза в интервю пред БНР актьорът и режисьор Мариус Куркински за..
България е държавата в ЕС, която отделя най-много средства от БВП за правосъдие. Тя е номер едно по разходи за прокурори и прокурорска администрация, а..