Изкуството като начин да се справим с неизвестността и страха

Интернет е заприличал на пъстър пазар. Любителите на изкуството могат да се насладят както на продукцията на най-големите театри по света, на опера, концерти, балет от репертоара на световни културни институции като Метрополитън опера, Болшой театър, Залцбургския фестивал, Миланската скала, Концертгебау оркестър, та дори „Мулен руж” и други световни вариетета, атракции от програмата на прочути заведения и др. Някак твърде скромно до тях стоят не толкова известни индивидуални и камерни (предимно семейни) изпълнители. Израел не прави изключение. Най-голям успех в конкуриране със световните гиганти имат тези, които са избрали да се обърнат към точно определена група от публиката. Такава е Лимор Балас, която освен концертиращ артист е диригент на хор от хора със специални потребности. Въпреки, че не могат да се събират за репетиции, „спевките” им продължават през интернет. Лимор Балас  разказва:

„Откакто сме в изолация заради коронавируса имаме виртуални спевки. Всяка година сме канени на фестивал на изкуство на хора със специални нужди във Верона през май. И тези година трябваше да участваме, но по всичко личи, че форумът ще бъде отменен. Фестивалът„Голямото предизвикателство” е нещо уникално. Невероятни са срещите между участниците и начинът, по който градът ги посреща. Сега не можем да пеем всички. Работя по време на карантината заради коронавируса индивидуално с всеки – нещо, което не можеше да си позволя преди. Освен това стимулирам творчество у своите възпитаници. Те обичат да съчиняват мелодии и текстове. Мисля, че това е начин за преодоляване на стреса. Наскоро написахме задно по интернет текст за песен. Имахме предвид библейския химн: „Надвихме фараона, ще надвием и тези обстоятелства“. Всеки си каза своите идеи. Получи се много забавна песен за вирусното безвремие. Имам солови концерти онлайн в интернет. Те са по-различи от изпълненията на живо, когато може да следиш реакцията на публиката. Имам малка тайна. Включвам няколко от моите възпитаници и следя как те приемат изпълнението ми. Те с моите ориентири. Подбрала съм специално от целия си репертоар най-веселите песни и мелодии. Искам да вдъхна сили и оптимизъм на тези, които ме слушат. Искам и да успокоя. Откакто избухна епидемията работя не по-малко. Това е единствения начин да се преборим, заедно с моите възпитаници, с неизвестността и със страха. Това не е музикотерапия. Целта е да доставим удоволствие от слушането на концерти. Те са предназначени и за тези, които са затворени в домовете си, и за тези, които ходят на работа. Знам, че това е времето,в което тези, които заради финансови ограничения или заради липса на време не са ходили на концерти и театър, имат възможност да си наваксат.”