"Благодарна съм на всичко това, което се случва, защото душата ми имаше нужда от светлина и спокойствие". Това каза в Празничния блок на БНР оперната прима Александрина Пендачанска, която в този момент трябваше да да играе "Саломе" в Токио, но заради пандемията от коронавируса е в дома си в София. Тя сподели още:
"Много съм добре, щастлива съм. Благодатно беше всичко това. Имах нужда от едно такова застопоряване и прибиране вкъщи. Не съм си била у дома за толкова дълго време от години наред".
Оперната прима призна, че ненавижда пътуванията и сподели, че не страда от това, че не е на път, но най-много ѝ липсва енергията от контакта с публиката, както и самото пеене:
"Вкъщи всеки ден пея, имам нужда. Така или иначе ние имаме една енергия вътре в себе си, която носим - всеки един, който се занимава с каквато и да е творческа професия. Но и не само за творческите професии, обезсмисля се битието на човек, който не работи, който не се чувства полезен. В това време е трудно да намерим работа, която да ни удовлетворява и да изпълва сърцата ни с чувство за полезност, но е важно да я намираме".
Александрина Пендачанска беше категорична, че не се чувства подтисната и успява да осмисли времето си, като всеки ден работи, пее, учи:
"Намирам си какво да правя. Научих се да правя сладки. Никога в живота си не съм правила сладки. В този един месец се научих да ги правя и душата ми се радва, че придобих едно ново умение. Опитвам се да върша нещо полезно, нещо, което ме кара да се чувствам удовлетворена всеки ден".
Според нея във времето на изолация и извънредно положение е изключително важно да опазим културата и изкуството:
"Само ако се замислим какво всеки от нас прави най-много в тези дни, в които си стоим по домовете. Или ще четем книга, или ще гледаме филм, или ще слушаме музика - това са дейностите, които ни спасяват в тези моменти, които биха могли да бъдат истински зловещи. Ако нямахме в този момент достъп до култура и изкуство, ако нямахме библиотеките в домовете си и телевизорите, на които да гледаме някой филм - всичко това, което ни спасява е изкуството и културата. Разбирате ли колко важни са те за оцеляването на човешкия дух и човешката душа. Всичко друго ще отмине".
По думите на Пендачанска кризата няма да е лека, но производствата и икономиките ще се възстановят, макар и бавно, но не трябва да допуснем да се лишим и да убием душевността, културата и изкуството:
"Ако не сме в състояние да оставим на децата си това, което ние имаме привилегията да ползваме като наследници на една голяма, истинска и красива цивилизация. Трябва да я съхраним. В момента става въпрос за оцеляване на нашата цивилизация и нямаме право, никакво право нямаме да я унищожим, след като е достигнала до нас в тази своя прелест. ... В днешния ден на Възкресение е важно да помислим и да си пожелаем да възкръсне и да възкресим изкуствата и културата и всичко това, което в момента страда и има опасност да бъде убито и да умре. Нямаме право да позволяваме това".
Оперната прима пожела да възкресим най-доброто в нас.
"В криза излиза най-доброто и най-лошото от хората. Пандемията засегна всички прослойки на човешкото население в четирите краища на света. Ако това не ни отрезви, няма какво. Убедена съм, че в световен мащаб светлината и по-доброто ще победят", каза в заключение тя.
Интервюто на Светлана Дичева с Александрина Пендачанска в Празничния блок можете да чуете от звуковия файл.
Тя се казва Светла Буюклийска и е цигуларка. 40 години работи в различни оркестри в Европа. Израства на улица "Търговска" във Враца, където е и музикалната школа, в която израства като музикант. "Имах огромното щастие да уча при преподавателя Борис Манчев, който беше концерт майстор на Врачанския оркестър. Той е ученик на най-известната българска..
Най-ценно е да бъдеш с хората, които обичаш, на място, което обичаш и да правиш, каквото обичаш. Така накратко може да се обобщи житейската философия на днешния ни гост в рубриката "Горещи сърца". Той се казва Венцислав Тотев, по образование ПР експерт, работил като учител и журналист, сега има собствен иновативен бизнес. Тотев е един от..
Палеографията е приложна наука, която изучава стари ръкописи. Улавя онези тънки моменти от мрачната средновековна атмосфера, в които кописти на светлината на свещ са преписвали старите текстове, за да множат знанията, вярата и да положат основата в красотата на писаното слово . Много старание и култивирани умения са отличавали тези..
Как човек може да превърне пътешественическата страст и любовта към природата в професия? Географът д-р Калоян Цветков е успял да постигне наглед трудната задача. Освен че изследва планетата като учен, Калоян споделя откритията си. Той е главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и на децата в Националната..
Героят днес в рубриката "Горещи сърца" е с богато минало, усмихнато настояще и светло - по думите му - бъдеще, въпреки че отдавна е минал 80 -та си годишнина. Врачани често го срещат по улиците на града и кафенетата. През месец май вече е с загар, който привлича погледа в контраст със спортни къси панталони, маратонки и неизменната..
В рубриката „Горещи сърца“ ви предлагаме среща с Борислав Павлов. Той е на 35 години, от Пазарджик, и е председател на сдружение „Добро сърце“, което е създадено, за да помага на хората в нужда. Идеята за създаването на благотворителната организация е на трима млади хора, които в годините на Ковид пандемията, решават, че трябва да бъдат..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за това и се надявам, че няма да има пречки по пътя ми". Това заяви пред БНР шахматиската Нургюл Салимова и призна, че е получавала покани да се състезава за друга държава. Важно е шахът да става..
В Плевен от 25 юни до 8 юли за първи път ще се проведат Международни театрални дни, в рамките на които е и новият фестивал „Школа“. Той е..
" Голяма част от българските граждани казват - този политически елит не защитава нашият интерес, поради което отказваме да го легитимираме . Не е..
"Имаме зацикляне на всички политически сили. Никой не се опитва да излезе от противопоставянето и агресията на това кого ще изберем, а не..