Астронавтът Скот Кели: Космическият престой прилича на земната карантина

В ситуация на коронавирус домът трябва да бъде като космическта станция. Такъв съвет даде на децата астронавтът Скот Кели във виртуален разговор с тях по идея на природонаучния музей на щата Юта, САЩ.

Кели отговори на детски въпроси, породени от затварянето вкъщи и изолацията от баба и дядо за дълго време.

Астронавтът намира прилики между ситуации в Космоса и настоящия момент, в който светът е под карантина. По време на космическа мисия му липсват хората и природата.

„Най-много ми липсват хората. Подобно на сегашната ситуация. Липсват ти хората наоколо. Приятно ти е да се размотаваш с онези, които са с теб - колегите астронавти. Но те са един и същи всеки ден. Другото, което ми липсва, е да излизам навън. Когато съм в Космоса, ми липсват зеленото, слънцето, вятърът. Дори и да излизаме навън, като спазваме правилата, защото е важно за здравето ни, стоенето в космоса е същото като в тази пандемична ситуация“, разказва Скот Кели в интервю за „Хоризонт“.

Ако сте се запътили към Космоса, не вземайте със себе си много неща, съветва Скот Кели. Там всичко лети заради липсата на гравитация, а това прави трудно подреждането на нещата. Затова Скот Кели би предпочел да прекара карантината у дома си.

„Наскоро споделих на моята съпруга, че ако трябва да прекарам година в Космоса, или година карантина в моя апартамент в Хюстън, бих предпочел апартамента, просто защото е по-лесно нещата да не ти летят наоколо. Понякога по–малкото е повече, наистина.“

Астронавтът Скот Кели се справя със самотата в Космоса със земни методи. Признава, че никога не му е било самотно, защото винаги имало на кого да се обади. Дори и на хиляди километри над Земята. Припомня си смешна история на британския астронавт Тим Пийк, който… набрал грешен номер. 

„Той звънна на една жена във Великобритания. Започнали да разговарят и вероятно е успял да я убеди, че звъни от космоса. Наистина на някои им става самотно. Но не и на мен. Прекарах в Космоса 340 дни с двама руски космонавти, но винаги съм се чувствал свързан с хората на планетата Земя и технологиите са ми помагали. В космическата станция имаме телефон, нормален, както на всички останали, само че минава през сателитите на НАСА. Имаме си възможност да пращаме мейли, да се виждаме през екрани. Затова в тази ситуация на изолация трябва да използвате възможностите на технологиите да сте във връзка със своите близки. Сигурен съм, че има хора, които няма с кого да си говорят или нямат достъп до технологии. Но щом има как да се обадите, щом има на кого да се обадите, правете го. Винаги има нещо хубаво в лошите ситуации“, оптимист е Кели.

Сега той е в карантина, подобна на онази, която в НАСА прилагат преди да излитане в Космоса.

„Така имам повече време да си говоря със семейството и приятели по света. 45 минути например си говорих преди дни с Миша Конриенко, руския космонавт, с когото прекарах година на Международната космическа станция, и със Сергей Волков. Тримата бяхме на борда на кораба „Съюз“ през 2016 година и беше страхотно. Говорехме си дълго, не бях виждал Сергей от години и той, заедно с Миша, са на другия край на света! Това може да правите с приятели и познати. И то да пребори самотата.“

В Космоса може и да се разболееш, но астронавтите не бива да го допускат. Дори там трябва да се спазва хигиена, казва на децата американският астронавт Скот Кели.

„Имаме процес на карантина, който е дори повече от седмица. В случая карантината на колегите, които преди две седмици излетяха към Международната станция, продължи много дълго заради коронавируса. Правилата са доста строги, защото можем да занесем болестите на космическата станция. Досега сме успявали да се опазим. Мисля, че на „Аполо“ 8 всички бяха хванали настинка. И когато имаме настинка, вирусът не е добър вариант по няколко причини. Вече имаш повече течности в главата си заради микрогравитацията. Тази течност не се оттича и това усложнява ситуацията. В същото време живееш в тясно пространство, което позволява на тези болести да се разпространяват доста бързо, това доста прилича на сегашната ситуация. Нямам идея защо, но в космическата станция бактериите се размножават много бързо и затова това си чистим всеки ден. Наподобява сегашната ситуация – живеем в затворено пространство, заедно с други. Това помага на вирусите да се разпространяват по-лесно. Сегашният е доста по–опасен, затова трябва да почистваме местата, където живеем, почти както се прави на космическа станция. Входната врата на дома си я считам за шлюз на космическа станция. Лошите неща си стоят навън, добрите са вътре. Ние влизаме, почистваме си.“

В Космоса се празнуват и рождени дни, споделя пред децата Скот Кели. Преди да излетя, си вземам опаковъчна хартия, уверява ги той. И се шегува как е станал по-красив и по–умен от брат си Марк. Това донякъде е вярно, защото според учените по време на едногодишния си престой в Космоса Кели е остарявал по-бавно от брат си близнак на Земята.

Скот смята, че поколението, което ще стъпи на Марс, вече се е родило. Вярва, че колективният опит от сложните космически мисии е също така важен, като и задачата да се намери лек срещу коронавируса. Затова обяснява на децата, че трябва да учат, за да може един ден и те да могат да решават сложни въпроси.

„Сегашната ситуация може да е сериозно предизвикателство, но това, което ми помага да мина през трудностите, е да се фокусирам върху онова, което мога да контролирам. Това е работата ми. Знанието, което съм натрупал с образованието, ми помагат сега да правя това. Определено е нужно да обръщаме внимание на детайлите, на правилата. НАСА има такива правила, които следваме. Когато се фокусирам върху тези неща, това ме прави по-малко изплашен. С пандемията е същото. За първи път в моя живот сме въвлечени в нещо толкова глобално като вид - да се борим с този вирус. И нашата мисия е да се фокусираме върху тази борба. А вие като деца, където и да сте, най-добрата работа, която може да свършите, е да слушате родителите си, учителите си, да си пишете домашните. Никога не знаеш като пораснеш каква възможност ще ти се открие. Дори да гледате на ситуацията като на почивка, образованието е важно. Ние имаме нужда от хора, които да решават трудни задачи, не само за пандемията. Нужни са ни хора, които да мислят критично. Да вземат решения въз основа на образованието, въз основа на своята информираност - това е важно за обществото. Да се грижат за природата, да слушат родителите си, да се учат. Каква по-добра възможност да се учиш - във време, в което нямаш много неща да правиш. Това е чудесно време. Аз самият не бях добър ученик. И не се бях осъзнал, докато не постъпих в колежа и не се вдъхнових. Но вие имате време. Търсете това вдъхновение, следвайте съветите, давайте всичко от себе си. А всички правим така, ще преминем заедно през това изпитание.“