„Години наред политиците ни убеждаваха, че имаме една от добрите най-здравни системи. Оказа се, че лъжат“. Това сподели в интервю за БНР испанският журналист Давид Хименес.
Хименес познава еднакво добре и Изтока, и Запада. Роден в Барселона, учил в Харвард, 20 години е прекарал в Азия като кореспондент на „Ел Мундо“. Миналата година описа в книга периода, в който ръководи ежедневника, разкривайки тайни връзки между политици и медии.В журналистическата му биография са страни като Афганистан и Северна Корея, отразявал е събития като аварията в АЕЦ „Фукушима“. През 2003 година описва от място епидемията от Тежък остър респираторен синдром (ТОРС) в Китай и в Хонконг. Сега в „гореща точка“ се е превърнала родната му Испания - една от най-засегнатите от коронавируса.
Давид Хименес оценява реакцията на властите като „неадекватна и закъсняла“. Смята, че заради непрекъснатите съкращения в сектора болниците още в началото на кризата са били на ръба на капацитета си. Показателно е, според него, че от всички страни именно Испания е с най-голям процент медици сред заразените.
„Не стигаха защитни облекла, маски, респиратори. Викаха на работа студенти и пенсионери“, отбелязва журналистът за предаването „Нещо повече“ и допълва:
„Мисля, че трябва да оценим доброто поведение на гражданите, героичната работа на много здравни работници и със съжаление да отчетем недостойното поведение на нашите политици. Единственото, което продължават да правят, е да водят битка помежду си и да изчисляват колко процента популярност може да им донесе този или онзи ход. Тяхната реакция е едно от големите разочарования. Политическите партии са заети с борба за рейтинг, вместо с общи действия в кризата“.
Давид Хименес познава лично елита на страната си. Преди няколко години застава начело на ежедневника „Ел Мундо“, за който е работил като кореспондент в Азия. След година си тръгва, а неравната битка за независима журналистика с политиката и бизнеса описва като „по-непредсказуема от Афганистан и всяка друга гореща точка“.
Зависят ли действията на испанските власти от това кой управлява - ако беше десницата, същото ли щеше да се случи?
В страни като Испания има проблем с политическата класа. Тя е зле подготвена. Имаме работа с хора, които не познават нищо друго освен партийната работа. Нямат опит. И не става дума за ляво и дясно, те са един тип. Като има проблем, просто скалъпват нещо в момента, за да отбият номера, импровизират и то лошо.
Хименес сравнява с Германия, където според него политиците действат много по-адекватно, като се съобразяват с професионалистите в съответните сфери. Смята, че последиците от неадекватни решение тепърва ще пораждат още кризи и най-сериозните последици ще са на икономическа основа.
„При дълбоките икономически кризи също умират хора. Казват ни, трябва да избираме между изолацията и смъртта. Да, но когато разрушиш една икономика, това също предизвиква жертви - по много причини. Кризите влошават изключително много положението в обществото, като се осъждат на безработица и бедност големи групи хора... Испания е сред 20-те най-силни икономики в света и въпреки това понася огромен удар. Да си представим какво може да се случи с други страни в Латинска Америка, в Африка, където отговорът на кризата е много по-труден“.
Журналистът, отразявал събития в цяла Азия, си спомня как всички ходели с маски в периода на Тежкия остър респираторен синдром в Китай и Хонконг. ТОРС беше по-малко заразен, но подготви хората за сегашната ситуация сега, смята Хименес.
„Защо азиатските страни реагираха много по-добре от Запада? Защото си бяха научили урока от предишния път - от ТОРС. Веднага взеха мерки срещу вируса. А на нас, които не бяхме виждали нищо подобно, ни отне време да разберем колко е сериозно случващото се и как да действаме“.
Хименес се съгласява с констатацията за отношението на Запада към работниците от Изток - много необходими в добри времена и излишни в периоди на криза.
„Мисля, че има известен егоизъм от страна на най-развитите страни. Бързат да издигнат стени, когато при тях има безработица и собствените им граждани вече са склонни да поемат работата, която в нормална ситуация вършат имигрантите. А после обратното, пак пускат чужденците... Светът се е превърнал в някакъв модел на Титаник. Всички сме на един голям кораб, но има пътници от първа класа и съответно от втора и трета. И когато корабът потъва, в спасителните лодки с предимство сядат пасажерите от първа категория. Това винаги е било така. И не се е променило с глобализацията, напротив, може даже да е станало по-лошо“.
Все пак, отбелязва Давид Хименес, има страни, които преди бяха причислявани към трета класа, като например азиатски сили, които увеличиха влиянието си на световната сцена.
„Видяхме как технологиите им помогнаха да посрещнат епидемията много по-добре от някои западни страни. Освен това Западът не бива да забравя проста житейска философия: Както има случаи пътници от трета класа да се преместят в първа, така и най-високата категория може да изпадне в ситуация, в която ще разбере как се пътува в трета класа. Не бива да се забравя, че това също е възможно. Трябва да има солидарност в отношението към другите хора и другите страни и да си даваме сметка, че утре може самите ние да имаме нужда от помощ“.
Според Давид Хименес испанците са приели изолацията по-добре от очакваното. Смята, че това се дължи на уважението към медиците, а не защото слушат политиците. Ще се променя ли Испания?
„Да, въпреки че това противоречи на същността ни като народ. Свикнали сме да се докосваме, да се прегръщаме, а в сегашната ситуация това е опасно. Когато се запознаваме с някого, нашата традиция е да го целунем. Такива обичаи явно ще трябва да се променят и да спазваме по-голяма социална дистанция. Ще живеем в нова реалност. Много повече място в живота ни ще заема дистанционната работа. Вярвам, че човек е изключителен и в способността си да се приспособява“.
Испания вече тръгна към облекчаване на мерките.
„Според мен големият въпрос, що се отнася до момента на връщането към нормалния живот, е в каква икономическа ситуация ще се окаже страната. Изключително важно е дали ще успеем с общи усилия да се погрижим за най-бедните и уязвими хора в обществото“.
Интервюто с Давид Хименес можете да чуете в звуковия файл."Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява. „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..
Взаимодействието между ГЕРБ и ДПС-НН е малко вдигане на прах, няма нюанси, все по-черно бяло изглежда. Бойко Борисов вече не се крие в това..
Не е много ясно дали това правителство ще изкара пълен мандат и дали няма да настъпят по-драматични размествания в електоралните нагласи както в..
Кандидатите за поста бяха шестима - рекорден брой до този момент. Това са: Антон Станков, Мария Матева, Джема Грозданова, Димитър Маргаритов, Мая..