„Двамата Фоскари” от програмата на OperaVision

Театър Реджо ди Парма предложи в платформата OperaVision два свои спектакъла, заснети по време на традиционния Вердиев фестивал през месец октомври миналата година. Това са  оперите „Набуко“ и „Двамата Фоскари“ на Верди. Спирам вниманието си на „Двамата Фоскари“ по две причини – първо: в нея централната роля се изпълнява от прочутия български баритон Владимир Стоянов, и второ: тази опера на Верди е непозната за нашата публика, никога не е поставяна в българските оперни  театри.

Верди композира „Двамата Фоскари” през 1844 година, веднага след „Набуко“, “Ломбардци“ и „Ернани“, когато е още съвсем млад творец,  търсещ своя стил. Либретото е на Пиаве по едноименната творба на Байрон. Сюжетът е много мрачен, трагичен, но Верди е привлечен от високия патриотичен патос на героите. Действието се развива в един от най-тежките периоди от италианската история – през 15 век и тиранията на “Съвета на десетте” във Венеция – време, което силно напомня на Верди обстановката, в която живее.

Сюжетът накратко: Двамата Фоскари – бащата, който е Дож на Венеция, и неговият син  Якопо стават жертва на отмъщение и интриги  от страна на враговете им.

Като музика операта е великолепна! Има красиви арии, ансамбли, прекрасни хорове, вълнуващи финални сцени, но все още  това не е запомняща се  творба на великия познавач на човешките чувства Верди. Още няколко години  му трябват, за да създаде големите си шедьоври. Все пак операта заслужава внимание. Въпреки недостатъците, които са по-скоро в драматургията, музиката е красива, а сценичните изяви на героите са вълнуващи. И като говоря за артистично изпълнение, не мога да не изразя възхищението си от изявата на Владимир Стоянов в ролята на Франческо Фоскари! На сцената той бе немощен старец, разтърсен от дилемата дали да бъде безпристрастен водач на народа си или да помогне на несправедливо осъдения  на вечно изгнание син. Цялата тази трагедия той пресъздаде на сцената  изключително  емоционално и убедително. Винаги ми е правил впечатление като перфектен певец, но тук ме убеди в  своята голяма дарба и като актьор. Той направи една запомняща се роля!

Достоен негов партньор в ролята на Якопо бе румънският тенор Стефан Поп. Освен с великолепния, много добре поставен глас и стабилна вокална техника, в „Двамата Фоскари“ той се изяви и като вълнуващ актьор. Ще напомня само, че Стефан Поп е лауреат на конкурсите в Сеул, Миланската Скала и „Опералия“ на Пласидо Доминго. Още е съвсем млад - на 33 години, но вече пее на сцените на големите театри в Европа и Азия роли като Неморино, Алфред, Херцога, Родолфо. Неотдавна бе удостоен с голямата награда на театър Ла Фениче Венеция “Оскар делла лирика“.

Изпълнителката на ролята на Лукреция ми направи добро впечатление -овладян глас, стабилна  вокална техника, трудната си партия представи на добро ниво, артистична. Смути ме името й - Мария Кацарова, което е чисто българско име, но никъде не можах да намеря нещо написано за нея, освен че е мексиканка. Вероятно е така, защото  чертите на лицето й в никакъв случай не бяха типично български, но, кой знае! Това остава загадка.

Последният герой - злодеят Лоредано, всъщност е в дъното на всички интриги и злини в операта. Това е италианският бас Джакомо Престиа, един певец с добра кариера в Европа, който е пял под диригентството на Абадо, Мета, Мути, Претр. Партията му е сравнително бедна откъм певческа изява, но артистично  беше много убедителен - истински злодей!

Силно впечатление ми направи хорът на операта в Парма - с красива звучност, елегантност и точност в интерпретацията. Истинско удоволствие е да се слушат хоровите сцени, написани майсторски от Верди. Заслужава възхищение работата на диригента на хора Мартино Фаджани.

„Двамата Фоскари“ бе традиционно поставена на сцената, без декор, но и без излишни новаторства от постановчика Лео Мускато - италиански режисьор, писател и актьор.Точен бе в изискванията си известният италианския диригент Паоло Аривабене. Под негово ръководство спектакълът протече  стройно  и без никакви отклонения. Оркестърът беше внушителен в изявата си - това бяха филхармонията“Артуро Тосканини“ и Младежкия оркестър на Виа Емилия.

Заслужава да бъде видян този спектакъл както заради невероятния Владимир Стоянов, така и чисто познавателно! Ще обогатите познанията си върху творчеството на младия Верди.