Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Клавиатурата на кирилица - възможните промени

Предлага се отпадане на букви и символи и въвеждане на нови

Така изглежда клавиатурата според БДС от 1978 г.
Снимка: Wikipedia

Инициатива за промяна на българската клавиатурна уредба призовава към дебати и преразглеждане на Българския държавен стандарт от 1978 година, по който се подреждат буквите и знаците в сегашния им вид. Стандартът съдържа несъвършенства, останали от времето на употреба на пишещите машини, мотивират се в свое писмо застаналите зад идеята за промяна.

Предлага се Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да сформира работна група с участието на представители на БАН, Софийския университет, бизнеса и други заинтересовани лица, която да обсъди актуализирането на стандарта.

От инициативата искат отпадането на двете букви от руската азбука - Э и Ы, които да осигурят две свободни позиции, както и включването на знака „Ѝ“, който да бъде поставен на мястото на главния „Ь“, тъй като нито една дума не започва с него.

Настоява се за включване на пунктуационните знаци за долни и горни кавички - и , което би спомогнало за правилното съставяне на текстове според нормите на българския книжовен език. Предлага се те да се включат на мястото на символите ~ и `, които се използват рядко в текстовете на български език.

Друго от предложенията за реформа е включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ, защото правописътот периода 1878 г. до 1945 г. се използва и днес в научни и специализирани издания, както и в библиотечни системи и при цитиране на исторически документи.

Включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ в българската клавиатура ще благоприятства популяризирането на книги и текстове от периода преди правописната реформа от 1945 г. и ще намали разстоянието между днешната правописна култура и тази от преди 1945 г., смятат инициаторите.

„Предлагаме Ѣ да замени Э, а Ѫ да замени Ы; Ѭ трябва да бъде на трето ниво (виж т. 7), над буквата Ѣ“, пишат инициторите в писмо до министър Росен Желязков.

Друг важен детайл, на който се акцентира, е включването на $ и . Символите на двете валути се използват изключително често и включването им ще улесни потребителите, аргументират се от инициативата.

Сред останалите предложения са включване на ударени гласни и символа @ на кирилица, за да се избегне превключването на клавиатурната подредба само заради неговото изписване.

Промяната в клавиатурната подредба изисква и въвеждането на трето ниво, смятат организаторите на инициативата.

Т.нар. кирилица на тези клавиатури е руският стандарт, ние нямаме български стандарт. Дори една нова, млада държава като Република Северна Македония си направи собствен стандарт, уточни в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Антони Стоилов от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Работата с по-старата книжнина изисква графични символи, които липсват в съвременните клавиатури, особено при смартфоните, отбеляза той. Т. нар. отечественофронтовски правопис премахва като буржоазни определени букви с наредба-закон, което означава, че нещата на законодателно ниво отново биха стигнали до Народното събрание, допълни проф. Стоилов.

Той е на мнение, че трябва да изработим собствен графичен дизайн на нашата кирилица, защото е възприет руският модел.

Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура е съобразено с честотата на срещане на всяка буква в българския език, като са отчетени съотношението между гласни и съгласни и анатомията на ръката.

През октомври 1907 г. началникът на стенографското бюро на Народното събрание Теодор Гълъбов е възложил на подчинените си да изследват честотата в употребата на звуците в българския език, като ги проследят в 10 000 думи от всички области на живота. През същата година национална конференция на машинописците приема „Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини“.

Това не са въпроси, които могат да бъдат решени бързо, защото езикът е консервативна система, връща ни в сегашното време доц. Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките. 

Колкото и да харесвам графемата за ятовата грасна, защото тя съдържа много символика, все пак от 1945-а година насам езикът се е развил и независимо от почитта към миналото, има правила, които трудно биха могли да се върнат назад, отчита тя.

Имаме по-тежък проблем – образованието и невъзможността да постигнем степен на задоволителна грамотност на учениците, подчерта доц. Кочева.

Според нея трябва да се вземе предвид и чисто икономическия момент, свързан с фирмите, изработващи клавиатури

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04