В САЩ обществото гледа към законодателите с надежда за промяна в практиките за използване на сила от полицията. В същото време граждани в различни точки на страната продължават участието си в демонстрации за равни права. Протестите, продължаващи повече от две седмици, се сравняват с тези през 60-те години на 20 век - по време на водената от Мартин Лутър Кинг борбата за граждански права.

Кореспондентът на БНР в САЩ Младен Петков разговаря с професор д-р Шери Уилямс - преподавател по расови въпроси, медии и комуникации към Американския университет във Вашингтон

Д-р Уилямс, какво според Вас накара толкова много хора да се включат в протестите из цялата страна?

"Тези, които в момента са в късните си тийнейджърски години и началото на 20-те са били деца, когато Джордж Зимърман бе оневинен за убийството на Трейвън Мартин през 2013-а. През 2014-а бе убит Майк Браун и се стигна до безредици във Фъргюсън и тогава те все още са били подрастващи. 2015-а бе убийството на Фреди Грей в ръцете на полицията и това доведе до размирици в Балтимор. През същата година бе убита Сандра Бленд в ръцете на полицията заедно с четири други афроамериканки в един и същи месец. През 2016-а станахме свидетели на случаите с Алтон Стърлинг и Филандо Кастил - двамата убити от полицията. Същото това лято бе атаката срещу ЛГБТ обществото със стрелбата в нощния клуб "Пулс". Ще спомена и стрелбите в Далас, неистовата ислямофобия, която общо взето се увеличи през изминалото десетилетие. Деца на имигранти бяха разделени от родителите си през 2018-а и поставени в клетки. През 2017-а видяхме и крайнодесния митинг във Вирджиния. И ето ни през 2020-а с убийства от полицията и убийства на расова основа на хора като Бриана Тейлър, Амад Арбери и Джордж Флойд. Всичко това се случва на фона на Covid-19 - пандемията, която за много разкри систeмнaта несправедливост, която съществува".

През изминалите няколко години посредством телефоните си подрастващите стават свидетели на поредица обезпокояващи събития. Нон-стоп достъпа до новини от близки и далечни за тях места ги прави съпричастни към страданието на малцинствените общества.

"Хората си навързват нещата. По време на тази пандемия те имаха доста време да разсъждават над себе си и над обществото в тази страна. Според мен те са стигнали до някои заключения, с които много от нас са наясно от десетилетия наред - това, че в действителност има две Америки - една, в която има равенство и друга, в която то липсва".

Уилямс ми сподели, че се е включила в някои от протестите при спазване на указанията за социална дистанция. Аз също присъствах и по време на историческите демонстрации видях хора, които пееха, танцуваха. На моменти атмосферата бе фестивална. Събеседника също отбелязва това, но и допълва….

007_DC_SHERRI: Имаше много енергия, но това, което ме обзе бе тъга, защото за някой, който е посещавал протести, митинги и други събития, на които хора са се събирали да се противопоставят на опресията бе тъжно. Ако не се лъжа бях на 16, когато посетих първия си митинг против апартейда през 80-те. И ето ме три десетилетия по-късно на подобно събитие, където афроамериканци се молят да бъдат признати за човешки същества и легитимни граждани на тази страна.

Какви конкретни промени смятате, че трябва хората да видят, за да бъдат обнадеждени?

"Hепосредствените промени, които дават надежда на хората са арестите в случая с Джордж Флойд. Но в същото време Бриана Тейлър, афроамериканка в Луивил, Кентъки бе убита от полицията в собствения й дом. Тя е била застреляна осем пъти в дома си от полицията два месеца преди убийството на Джордж Флойд. Няма арестувани в нейния случай. В подобни ситуации арести биха довели до непосредствена надежда. В дългосрочен план обаче, това което ще донесе на хората не само надежда, но и справедливост и равнопоставеност са реформи в полицията - разпускане на полицейски управления или поне намаляване във финансирането и преразпределянето на тези средства и инвестиране в малцинствени общности".

Някои полицейски управления поемат стъпки и тепърва предстои да разберем дали ще има всеобхватни законови промени, но по всичко личи, че системата се раздвижва след поредния случай, който поставя под въпрос придържането на Америка у дома към принципи, които ревностно проповядва по света.

"В действителност това, което се случва е, че светът приема, че анти-афроамериканските настроения са глобална пандемия и идеите за господство на бялата раса са глобален проблем. По принцип светът гледа на Съединените Щати като лидер от гледна точка на политика и култура. Сега, което света вижда е Съединените Щати като лидер от гледна точка на анти-афроамериканските настроения и идеи за господство на бялата раса".

Но поне за разлика от други места, където няма опозиция тук могат да се видят такива, които се опълчват на властите?

"Така е. И според мен това кара хората да се позамислят и да погледнат как идеите против малцинствата действат в собствените им държави, защото от кадрите виждам хора в Канада, Великобритания и други нации по целия свят. Те си мислят “говорим как това е проблем в Съединените Щати, но ние имаме тези расови проблеми и при нас.’ Смятам, че това е момент, който кара не само Съединените Щати, но и целият свят да седне и да се замисли за това как анти-афроамериканските настроения и идеи за господство на бялата раса действат".

Интервюто на Младен Петков с д-р Шери Уилямс в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.