Един от начините за популяризиране на идеята за ползването на наносателитите е основаният Space Club. Заедно с нестопанското сдружение за тази технология Здравко Димитров си е поставил за цел България също да бъде сред космическите сили. И то чрез най-новото в тази технология. Затова той казва, че наносателитите са успешна технология за правене на наука:
„Липсва фокус. Нещо, около което да се обединят. Методиката, по която могат да се правят тези проекти. Създадохме това сдружение именно с тази цел. Да разпространяваме знанието за това как се прави този тип спътници сред университетите. Идеята е това да стане чрез практически проекти. Тоест, ние формулираме такива мисии с такъв тип спътници. И всичко това, което направим в рамките на мисията, то се документира и след това се предава на университета, за да могат те да продължат по този начин. В инициативата вече сме 14 човека. Хора, които са работили в немската космическа агенция, в някои от големите компании в индустрия като „OHP“, „Талес“, „Аления“, доста други, „Дженеръл електрик авиейшън“. И това нещо може да се случи най-добре, като усвояваме тази технология“.
По думите на Здравко Димитров пътят пред наносателитната технология може да я изведе и до Луната.
„Ние вярваме, че благодарение на този тип малки спътници може да се направят много смислени български мисии до Луната. Имаме инженерен капацитет да го направим. Разбира се, трябва да се извърви някой път, докато стигнем до там. Това е една тенденция, която става все по-интересна. Нещата са на етап изследване, тъй като все още е доста по-трудно реално да се кацне там. Чисто като технологии изискват доста голяма подготовка. Не е невъзможно, но изисква доста голямо усилие. Като цяло имаме орбитъри около Луната, които са и във фаза планиране, и във фаза на осъществяване. И в крайна сметката третата фаза е в доста Sci-Fi неща - в смисъл по-експериментални технологии. Неща, които позволяват всъщност една идея по-интересни разработки, които са свързани с дълбокия Космос. Изследване на планети от Слънчевата система, интересни методи за навигация на спътниците в дълбокия Космос, предаване на енергия. Всъщност такъв тип технологии, които са теоретични, експериментални. Но в крайна сметка може да се навлезе в тези материи и да се направят интересни неща с достатъчно фокусирано и дисциплинирано усилие“.
Здравко Димитров казва, че вече има цяла индустрия, която предоставя изследователските спътници. В зависимост от компаниите без оборудване цената на спътника е 20-60 хиляди евро. Изстрелването е между 70-100 евро. И това дори е постижима цена, казва той. Защото технология, която допреди 20 години е тежала 1 тон, сега може да се събере в 4 килограма. Една от личните мисии на българските наносателити за фотографиране на Земята.
„Във видимия канал и в инфрачервения канал. Като целта на това нещо каква е? Разликите, които имаме - наблюдаваме някаква гора, снимаме я в инфрачервения, снимаме я във видимия диапазон. И се появяват едни разлики, които може да се прецени доколко има наличност на хлорофил в съответния плод. Чрез този доста простичък способ могат да се установят много интересни неща. Къде селскостопански култури, да кажем, са узрели, къде не са узрели. Къде, примерно, някакви гори или някакви други масиви от растения са увредени от горски пожар. Може да са изсъхнали, да кажем, от някаква болест. Това нещо може да се види. Или обезлесяване, какъвто е случаят с Югоизточна Азия, където има много жестока сеч на джунглите. Тази мисия цели, предвидено е да прави точно такива наблюдения. Предвидена е да бъде изхвърлена от Международната космическа станция от един специализиран модул на малка височина - около 400 километра“.
Мисиите имат доста бумащина, обяснява Здравко Димитров. Но за сега желанието му е да провокира интерес към темата за нанонасателитете. И да популяризира възможностите сред учени, предприемачи и университети.
„Технологиите са налични. Могат да се купуват дори по интернет. Като цяло е много, много по-достъпно да си направим един спътник чрез CubeSat стандарта, отколкото да се направи спътник преди 20 години, както е било. И именно това е причината да наблягаме на него и той става все по-популярен“.
Интервюто със Здравко Димитров можете да чуете в звуковия файл.
Балотажът в Народното събрание не излъчи председател и от седмия път. 18 дни по-късно: Ще има ли избран от седмия път председател на НС? Парламентът пак не успя да избере председател, Назарян и Кирилов - отново на балотаж ДБ ще подкрепят еднократно кандидатурата на Силви Кирилов за председател на НС За кандидата на ГЕРБ-СДС Рая..
"Демократична България" ще подкрепят еднократно кандидатурата на Силви Кирилов за председател на парламента, обяви Божидар Божанов пред журналисти в кулоарите. Той уточни, че става дума за еднократно гласуване на балотажа. Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) и Силви Кирилов ("Има такъв народ") отново са на балотаж за председател на парламента. Парламентът пак..
Има нарастване на престъпното поведение от страна на тийнейджърите и не само охранителите могат да помогнат за превенцията на това нещо. Това каза пред БНР Николета Атанасова, председател на Камарата за охрана и сигурност. Има планирана среща в понеделник, 2-ри декември, между охранителните фирми и мениджърите на моловете, съобщи тя и уточни, че..
Посланиците на Великобритания, Турция и Черна гора ще посетят утре, 29 ноември, Перник. Дипломатите ще присъстват на откриването на стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО. Арт графитът е един от петте проекта, спечелили конкурса на Министерството на външните работи, които се реализират на територията на пет..
В кулоарите на парламента се стигна до физически сблъсък между депутатите Славчо Крумов от "Възраждане" и Манол Пейков от ПП-ДБ. Според Пейков до ударите се е стигнало, след като разменил реплики в пленарна зала с лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов : Той не пожела да назове какви са били те. Пейков са оплака, че при сблъсъка енергийната му..
Кметът на София Васил Терзиев отказа да присъства на заседанието на Столичния общински съвет, тъй като докладът му за актуализацията на бюджета на града за тази година отпадна от дневния ред на градския парламент. По правилник кметът не е длъжен да присъства на заседанията на общинския съвет, ако няма негови доклади за гласуване. Пред журналистите..
Европейският парламент прие резолюция, в която осъжда парламентарните избори в Грузия на 26 октомври и настоява за повторното им провеждане в рамките на една година при засилено международно наблюдение и независима изборна администрация. Евродепутатите ги определят като "нито свободни, нито честни" и като "поредната проява на продължаващото..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..