Дигитален шум и конспиративни теории

В сложни ситуации и процеси, каквато е настоящата с коронавируса, се търсят прости обяснения. Недоверието в институциите, съчетано с недоверие в традиционните медии създават вакуум, в който се настаняват конспиративните теории, които звучат разумно за част от хората, звучат гръмко, интересно и като обяснение на случващото се. Така социологът Евелина Славкова тълкува резултатите от изследването на „Тренд“, посветено на отпускането на противоепидемичните мерки и възприятията на българите за извънредното положение.

Изследването показа, че всеки пети българин вярва, че чрез ваксината за коронавирус ще бъде извършено чипиране на хората с цел да бъдат контролирани. Над една пета от запитаните смятат, че Бил Гейтс стои зад пандемията, а повече от милион и триста хиляди българи са съгласни с твърдението, че коронавирусът е изкуствено създаден. В проучването са участвали 1008 души на възраст над 18 години.

В социалните мрежи всеки може да напише каквото си иска, те изместват традиционните и така полето за разпространяване на конспирации се разширява, посочи Евелина Славкова, която сподели свои наблюдения от групи от по 150-200 хиляди души в социалните мрежи, твърдо вярващи в теорията за поставянето на чипове чрез бъдеща ваксина. Според нея информацията от изследването трябва да се използва като „червена лампичка, защото това не прави хората глупави, а прави хората тревожни“.

„Разрезите по демографски характеристики показват почти равни дялове на хората с основно и по-ниско образование и хора с висше образование, които почти поравно вярват в конспирациите, които сме тествали“, отбеляза още Славкова.

За тези настроения и възприятия допринася и политиката за филтриране, блокиране и премахване на публикации, което се възприема от хората като заговор да се скрива истината чрез корекциите, които се правят от социалните мрежи, допълни тя. 

„Когато хората започнат да вярват, че ваксините ще ни контролират, това ще даде нова сила на антиваксърството. Хората ще отказват да отидат да се ваксинират, да ваксинират децата си“, коментира Евелина Славкова.

Почти едновременно с изследването на „Тренд“ бе огласено и национално представително проучване на УНИЦЕФ за дезинформацията, децата и тийнейджърите. То също откроява тенденцията сериозна част от тийнейджърите да прибягват до конспиративни теории. Две трети са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а една трета – че има връзка с 5G мрежата.

Психологът доц. Маргарита Бакрачева поясни пред "Хоризонт", че когато става въпрос за емоция, обяснителният механизъм е идентичен като при възрастните. „Емоциите, страхът и гневът, които се провокират и стоят в основата на споделянето на фалшиви новини и на вярата конспиративни теории, се подчиняват на същия механизъм“, изтъкна Бакрачева. Това, което по думите й в най-висока степен провокира тийнейджърите, е разминаването в посланията от официалните източници.

Тийнейджърите имат стремеж да си изградят автономно мнение и това ги прави по-бързи във възприемането на различни обяснителни механизми, допълни психологът от Софийския университет.

„Младежите споделят най-близкия обяснителен механизъм до тях – те не биха подкрепили обяснение, свързано с 5G. Мрежата все пак е светът, в който живеят и това не е адекватен модел, който би могъл да отговори на въпроса им“, коментира Маргарита Бакрачева. При възрастните този вариант е по-застъпен.

Ивайло Спасов, експерт по комуникации към УНИЦЕФ, заяви, че са очаквали изследването да покаже по-голяма резистентност сред тийнейджърите към дигиталния шум.

Целта на проучването сред подрастващите е била да се провери дали родените в 21 век са по-различни във възприятията, вярванията и ориентирите си  в дигиталния свят, що се касае до конспиративни теории.

Освен измерител за доверието в конспиративните теории, проучването на УНИЦЕФ е имало за задача и да се провери дали повечето обучителни програми за дигитално-медийна грамотност са довели до качествена промяна, подчерта Ивайло Спасов.

Тийнейджърите имат по-голям инструментариум за справяне с дигиталния шум. Отчетената степен на доверие към официалните източници е висока – 68% се доверяват, но когато посланията и налаганите мерки се сменят често, това автоматично сваля кредита на доверие сред тийнейджърите, те започват да се чувстват излъгани и да търсят обяснения, че зад медийния балон има нещо гнило, което официалните власти не ни казват, посочи Спасов. „Тогава те започват да се интересуват от конспиративни теории.“

Спасов препоръчва на институциите да бъдат последователни и откровени, защото липсата на прозрачност тласка към задкулисие и други обяснителни режими.

Фактът, че институциите не се ориентират в ситуацията с коронавируса и излъчваната несигурност няма как да не провокират и да не доведат до подобни размисли, смята още Евелина Славкова. Тя припомни казуса с норвежките влакове, който предизвика масова паника сред ромските общности.

„Институциите трябва да намерят своето място в тази дигитална ера, в която живеем и в която разпространението на такава информация е все по-лесно. Когато институциите не могат да обяснят някакви ситуации и нямат достатъчно легитимност да обяснят, в бъдеще ще бъдем свидетели все по-често на такива ситуации“, прогнозира Славкова.