Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Щраубхаар: Време е за нова сделка за Евросъюза

Отпусканите гигантски помощи няма да решат структурните дисбаланси, предупреждава експертът

„Увертюра, но без споразумение“ - така медиите нарекоха вчерашната видеосреща на върха на ЕС.
Снимка: Пресслужба на ЕС

Очаквано, без резултат завърши вчерашната европейска видеосреща на върха. Тема на разговора бяха 750-те милиарда евро, които ЕК иска да раздаде като кредити и грантове на страните-членки за справяне с икономическите последствия от пандемията Covid-19.

Сметката ще дойде след кризата. Тя ще е главозамайваща и ще я плащаме всички ние и нашите деца. За пореден път няма да я плащат виновниците, макар виновник за икономическата криза, в която влизаме, да е пандемията.

За щедрото раздаване на държавни пари Весела Владкова разговаря с проф. Томас Щраубхаар, икономист в университета в Хамбург.

„В краткосрочен план това е правилното решение. В такива ситуации трябва бързо да се заделят големи суми, защото много малки и средни предприятия имат нужда от спешна финансова инжекция. Така хората получават известна увереност, че им се подава ръка“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Същото важи и структуроопределящи компании, като „Луфтханза“ и „Ер Франс“, за да бъдат гарантирани хиляди работни места. Икономиката изпадна в кома за два месеца, при това далеч не в целия свят, а заемите, които ЕС ще тегли, ще се връщат 30 години.

Проф. Томас Щраубхаар, икономист в университета в Хамбург

- Имате ли усещането, проф. Щраубхаар, че европейската икономика заработи и ще можем безпроблемно да връщаме тези гигантски суми?

- Не трябва да допускаме грешките от миналото, т.е. не бива да се уповаваме на тримесечните статистически данни за развитието на БВП, които в сегашната ситуация ни дават погрешна картина. Държавната помощ, която сега масирано се отпуска, замъглява действителната картина. Тези пари наготово променят реалното състояние на икономиката.

Предполагам, че статистиката много скоро ще покаже икономически ръст за тази и началото на следващата година, когато отпуснатата държавна помощ ще даде глътка въздух. Но при повторно вглеждане със сигурност ще установим, че нерешените и преди коронакризата проблеми са все още на дневен ред и предизвикателствата остават.

Непрекъснато трябва да си припомняме, че гигантските помощи, които сега всички европейски държави отпускат, няма да решат структурните проблеми, които имахме и преди кризата, а сега само ще се задълбочат.

- Кредитите и грантовете, които отделни държави и ЕС като цяло предвиждат за възстановяване след кризата, вероятно ще попаднат и при компании, които или нямат нужда от тази помощ, или пък помощта няма да ги направи по-конкурентноспособни, защото проблемите им не са се появили заради пандемията. Как ще се отсее, кой и колко да получи, проф. Щраубхаар?

- Икономистите са анализирали вече този проблем и е пределно ясно, че немалко компании, които и преди коронакризата не са се справяли добре, сега ще получат финансова подкрепа, без да имат нужда от нея.

Пример за това е автомобилната индустрия в Германия - още преди пандемията тя драматично беше проспала най-новите тенденции в екологичните технологии. Напълно основателни са съмненията, че компании със структурни дефицити ще се възползват от отпусканата държавна помощ заради коронакризата. За мен това е опасно.

- Същото важи и на ниво страни-членки на ЕС. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте неслучайно попита силно пострадалата Италия, какви мерки смята да предприеме, така че при следващата криза да може да си помогне сама.

- Структурните дисбаланси в ЕС отдавна са проблем за Европа. Те се дължат от части на начина, по който беше въведена общата европейска валута, еврото, от части обаче имат още по-стара история. Имам предвид начина, по който европейската икономика се отвори към света и създаде свой вътрешен пазар, въпреки че все още имаше значителни разлики в икономическото състояние на отделните държави.

Това важи както за продължителността на трудовия стаж, така и за пенсионната система, за социалното осигуряване, и не на последно място за производителността. Погледнато през призмата на пандемията, тези дисбаланси не са се появили сега, но ще станат още по-видими заради коронакризата.

- Как наливането на държавни пари в икономиката ще изкриви реалната картина, проф. Щраубхаар?

- Според мен е време за нова сделка за ЕС. Защото така, както до сега, няма да можем да изкараме още дълго. Рано или късно дисбалансите в ЕС ще станат непреодолими. Защото ние отново харчим пари, без тази инвестиция да гарантира структурна промяна. Това ядосва от една страна нето платците, като например „пестеливата четворка“, а от друга - по-бедните общества са разочаровани, защото въпреки стягането на коланите, благоденствието ги подминава. Това не може да бъде плодотворна почва за трайно партньорство в бъдеще.

Затова според мен първо трябва да изчистим старите дългове и да започнем на чисто. След това трябва да се обединим около общи правила на играта и върху тази основа да градим ЕС. Включително и по отношение на размера на вноската на всяка страна-членка към европейския бюджет.

- Това е много трудна, може би дори непосилна задача, не мислите ли?

- Това, разбира се, е много трудна задача, но не бива да забравяме предимствата на ЕС. В криза като сегашната няма по-добра изходна позиция от членството в ЕС. Не мисля, че някой наистина иска да се върнем във времената преди Евросъюза. И затова колкото и да е трудно, трябва да спасим нашето семейство.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза

Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза: "Чистотата сред..

публикувано на 28.05.25 в 13:11
Природен парк

Отбелязваме Европейския ден на природните паркове

На днешния 28 май отбелязваме Европейския ден на природните паркове . "Витоша на децата" отваря планината за най-малките "Искам да помоля хората да пазят природата на Витоша, защото тя е съвсем близо до София, изключително силно натоварване има върху нея от страна на жителите и гостите на София". Това каза пред БНР  инж. Севдалина Димитрова ,..

публикувано на 28.05.25 в 11:33
Таньо Клисуров

Творческа вечер за поета Таньо Клисуров в къща музей "Христо Смирненски" в София

Творческа вечер, посветена на поета Таньо Клисуров, в къща музей "Христо Смирненски" в София организират от Националния литературен музей.  Напусна ни Таньо Клисуров Пред БНР Атанас Капралов , директор на Националния литературен музей, даде повече информация за събитието: "Творческа е вечерта, защото такова беше желанието на семейството..

публикувано на 28.05.25 в 10:14

Българите в Южна Каролина отбелязоха тържествено 24 май

Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..

публикувано на 25.05.25 в 07:20

Нова техника получава отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център в Русе

Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания.  Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася Пенчева в..

публикувано на 25.05.25 в 06:11

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват в домашни условия за два вида онкологични заболявания

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..

публикувано на 25.05.25 в 05:50

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14