Очаквано, без резултат завърши вчерашната европейска видеосреща на върха. Тема на разговора бяха 750-те милиарда евро, които ЕК иска да раздаде като кредити и грантове на страните-членки за справяне с икономическите последствия от пандемията Covid-19.
Сметката ще дойде след кризата. Тя ще е главозамайваща и ще я плащаме всички ние и нашите деца. За пореден път няма да я плащат виновниците, макар виновник за икономическата криза, в която влизаме, да е пандемията.
За щедрото раздаване на държавни пари Весела Владкова разговаря с проф. Томас Щраубхаар, икономист в университета в Хамбург.
„В краткосрочен план това е правилното решение. В такива ситуации трябва бързо да се заделят големи суми, защото много малки и средни предприятия имат нужда от спешна финансова инжекция. Така хората получават известна увереност, че им се подава ръка“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Същото важи и структуроопределящи компании, като „Луфтханза“ и „Ер Франс“, за да бъдат гарантирани хиляди работни места. Икономиката изпадна в кома за два месеца, при това далеч не в целия свят, а заемите, които ЕС ще тегли, ще се връщат 30 години.
- Имате ли усещането, проф. Щраубхаар, че европейската икономика заработи и ще можем безпроблемно да връщаме тези гигантски суми?
- Не трябва да допускаме грешките от миналото, т.е. не бива да се уповаваме на тримесечните статистически данни за развитието на БВП, които в сегашната ситуация ни дават погрешна картина. Държавната помощ, която сега масирано се отпуска, замъглява действителната картина. Тези пари наготово променят реалното състояние на икономиката.
Предполагам, че статистиката много скоро ще покаже икономически ръст за тази и началото на следващата година, когато отпуснатата държавна помощ ще даде глътка въздух. Но при повторно вглеждане със сигурност ще установим, че нерешените и преди коронакризата проблеми са все още на дневен ред и предизвикателствата остават.
Непрекъснато трябва да си припомняме, че гигантските помощи, които сега всички европейски държави отпускат, няма да решат структурните проблеми, които имахме и преди кризата, а сега само ще се задълбочат.
- Кредитите и грантовете, които отделни държави и ЕС като цяло предвиждат за възстановяване след кризата, вероятно ще попаднат и при компании, които или нямат нужда от тази помощ, или пък помощта няма да ги направи по-конкурентноспособни, защото проблемите им не са се появили заради пандемията. Как ще се отсее, кой и колко да получи, проф. Щраубхаар?
- Икономистите са анализирали вече този проблем и е пределно ясно, че немалко компании, които и преди коронакризата не са се справяли добре, сега ще получат финансова подкрепа, без да имат нужда от нея.
Пример за това е автомобилната индустрия в Германия - още преди пандемията тя драматично беше проспала най-новите тенденции в екологичните технологии. Напълно основателни са съмненията, че компании със структурни дефицити ще се възползват от отпусканата държавна помощ заради коронакризата. За мен това е опасно.
- Същото важи и на ниво страни-членки на ЕС. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте неслучайно попита силно пострадалата Италия, какви мерки смята да предприеме, така че при следващата криза да може да си помогне сама.
- Структурните дисбаланси в ЕС отдавна са проблем за Европа. Те се дължат от части на начина, по който беше въведена общата европейска валута, еврото, от части обаче имат още по-стара история. Имам предвид начина, по който европейската икономика се отвори към света и създаде свой вътрешен пазар, въпреки че все още имаше значителни разлики в икономическото състояние на отделните държави.
Това важи както за продължителността на трудовия стаж, така и за пенсионната система, за социалното осигуряване, и не на последно място за производителността. Погледнато през призмата на пандемията, тези дисбаланси не са се появили сега, но ще станат още по-видими заради коронакризата.
- Как наливането на държавни пари в икономиката ще изкриви реалната картина, проф. Щраубхаар?
- Според мен е време за нова сделка за ЕС. Защото така, както до сега, няма да можем да изкараме още дълго. Рано или късно дисбалансите в ЕС ще станат непреодолими. Защото ние отново харчим пари, без тази инвестиция да гарантира структурна промяна. Това ядосва от една страна нето платците, като например „пестеливата четворка“, а от друга - по-бедните общества са разочаровани, защото въпреки стягането на коланите, благоденствието ги подминава. Това не може да бъде плодотворна почва за трайно партньорство в бъдеще.
Затова според мен първо трябва да изчистим старите дългове и да започнем на чисто. След това трябва да се обединим около общи правила на играта и върху тази основа да градим ЕС. Включително и по отношение на размера на вноската на всяка страна-членка към европейския бюджет.
- Това е много трудна, може би дори непосилна задача, не мислите ли?
- Това, разбира се, е много трудна задача, но не бива да забравяме предимствата на ЕС. В криза като сегашната няма по-добра изходна позиция от членството в ЕС. Не мисля, че някой наистина иска да се върнем във времената преди Евросъюза. И затова колкото и да е трудно, трябва да спасим нашето семейство.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
ООН обяви настоящата 2025-а за година на кооперативите. Като част от солидарната икономика социалните предприятия осигуряват заетост на хора от уязвимите групи . "Държавата и кооперативните съюзи трябва да работят заедно. Ние сме длъжници на кооперативното дело ", смята министърът на социалната политика Борислав Гуцанов...
Фестивалите са начин да съхраним традициите , да се докоснем до местната култура и да усетим духа на общността. Те събират хора от различни краища, като създават атмосфера на споделеност и празничност. Освен че предлагат уникални преживявания, фестивалите подпомагат местната икономика и популяризират автентични кулинарни, фолклорни и занаятчийски..
Има още една г рупа любители на железниците, които показват страстта си към този вид транспорт като изработват модели на влакове , жп инфраструктура и гари. Това са членовете на Клуб железопътен моделизъм . Неговото клубно помещение и изработени модели се намират на Централна жп гара София. Владимир Колев е председател на клуба. По темата..
Тайнствена пирамида на 2200 години, пълна със съкровища: монети и оръжия, беше открита близо до Мъртво море. Артефактите са запазени в почти перфектно състояние, благодарение на сухия пустинен климат. Мистериозната пирамидална структура е близо до ручея Зохар. Джипът пъпли през пустинята. Няма път. Тръгнахме, въпреки предупрежденията, че след..
Мачът да не е терен на война, а място, където можеш да заведеш детето си – този мотив обединява организаторите на кампанията "На мач с маргаритка". Акцията ще се състои в рамките на четири дни – от 11 до 14 април и ще покрие 8 мача с участието на 16 отбора. Това е 29-и кръг, предпоследен за професионалната ни футболна лига...
В продължение на две десетилетия Европейският съюз прави полетите по-лесни и по-справедливи за потребителите, като либерализира цените и въвежда в законодателството основни права на пътниците. Сега налице е обратният процес - преразглеждане на Европейския регламент относно правата на пътниците с въздушен транспорт . Авиокомпаниите редовно..
Териториалните амбиции на Съединените щати към Гренландия, пряко оспорващи суверенитета на съюзника Дания, са заплаха сама по себе си, но имат последици за цяла Европа. Най-новата история ни учи, че неинтегрираните, неутрални държави не функционират като буферни зони между сферите на влияние. За агресивните велики сили с имперско мислене те..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
В Плевен тържествено отбелязват 160 години от създаването на Университетската болница "Д-р Георги Странски". Лечебното заведение е второ по големина и..
От първи май влиза в сила заповед на министъра на финансите, с която се допълва списъка на стоките с висок фискален риск. "Това ще бъде още една..