Виолета Апостолова – Лети между търпението в графиката и спомените във фотографията

Memento mori, или „помни, че си смъртен“. 

Заглавието е на колективната фотоизложба в рамките на фестивала „Фотофабрика“ в София, част от която е Виолета Апостолова – Лети. 

Латинската фраза напомня за мимолетността на живота, но в същото време фотографията е изкуство, което прави безсмъртни миговете, запечатвайки ги на лента. Снимката натиска на пауза един момент от настоящето, който би се превърнал в минало. 

Виолета Апостолова – Лети работи в областта на фотографията и печатната графика. Рисува корици за книги. Докторант е към катедра „Визуални изкуства“ на Софийския университет с тема, която изследва връзката между текста и образа. Има десетки изложби в чужбина – в Австрия, Великобритания, Испания, Мексико, Португалия, Франция. Член е на Съюза на българските художници. 

За нея графиката е „търпение“, а фотографията е „спомени“. 

Любовта към фотографията е кодирана в Лети от дете

Чрез снимките тя обича да се връща в спомените, да допреживява случките или да вижда миналото по-добре. Фокусът на обектива ѝ днес е върху темата за личното израстване, себеизразяването и общуването. В работата си опитва да е откровена заради отговорността пред посланията, които изкуството носи. 

Снимката е картина, оцветена от слънцето, без образование в изкуството* 

За Лети фотографията е памет, защото е хубаво човек да помни. И тъй като камерата е нещо като скицник и инструмент за интуиция, съвсем естествено творческата ѝ личност се допълва от графиката – другото изкуство в нейната биография. 

„Никога не съм си представяла, че ще бъда художник в този смисъл, в който сега съм. Започнах да уча изобразително изкуство, тъй като много исках да работя с деца като учител и реших, че през изкуството би било най-лесно... Учителката, при която ходех на уроци, ми каза, че може да научи всеки да рисува, но не може да научи човек да бъде художник и артист. Тя ми каза, че имам отношението към живота, което мога да пречупвам през изкуството“. 

Лети избира графиката, защото е „увличаща, има елемент на изненада“, а и защото обича експериментите. 

„В графиката се оставям да ме води вътрешно усещане за нещата, във фотографията - красотата и тайнствеността на живота“. 

Перфектният кадър е този, който можеш да усетиш 

„Мечтата е свързана с това какъв човек съм, а не с това, което ми се случва. Мечтата е нещо, което винаги ще бъде в нас, не знам дали може да е нещо, което се е случило“, споделя още Виолета Апостолова - Лети. 

За срещите в живота и за усещанията на един артист по време на социална изолация можете да чуете в звуковия файл. 

----- 

* Цитат от Амброуз Биърс, американски сатирик, критик, автор на къси разкази, издател и журналист