Дрехите втора употреба - бизнес и екопрактика

Няма да има особена промяна в работата на магазините за дрехи втора употреба, смята Сирма Желева, секретар на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба. По думите й част от ограниченията са съществували и досега, включително и ограничението да се търгува с лично бельо и бански, дрехи за деца до едногодишна възраст и обувки втора употреба за деца до 34 номер.

„България е една от малкото страни в ЕС, в която дрехите втора употреба се регулират от Закона за здравето и по някакъв начин се смятат за някаква опасност. Според нашето Министерство на здравеопазването все още е рисковано да се продават тези артикули втора употреба, въпреки че всички знаем, че така или иначе се преизползват и това е една много добра практика – от семейство на семейство се дават дрехи и се носят. Използването на стоки втора употреба е от важно значение за постигането на преход към кръгова икономика. В това няма нищо опасно“, коментира Сирма Желева пред „Хоризонт“.

Тя определя настоящите промени като „крачка напред бизнесът да работи по съвременен начин“, но припомня, че рестрикциите ощетяват донякъде тази търговия в сравнение с подобни магазини в Европа и по света, за оито няма такива ограничения.

Около 7 хиляди тона дрехи втора ръка остават в България, след като се обработят в сортировъчни центрове, става ясно от данните, които Сирма Желева предоставя. Внасяме 32 хиляди тона дрехи предимно от държави в Европейския съюз и изнасяме 25 хиляди тона от тях.

Преди месец на конференция, посветена на Covid-кризата и развитието на сектора бяха оповестени данни, че оборотът на този бизнес у нас за 2019 година възлиза на 160 милиона лева или бележи ръст с 45 милиона лева ръст спрямо 2017 година.

Радостина е майка на две деца. Като майка на момче и момиче поделя, че много нейни познати прибягват до дрехи втора ръка за децата си.

„Пазаруват за децата си дрехи втора употреба доста. Мисля, че това е въпрос на лична преценка и необходимост, но със сигурност си спестяват много пари. Примерно, нямат възможност да си купуват нови дрешки. Казват, че това ще продължават да го практикуват, защото го намират за правилно, за спестяващ пари вариант.“

Самата Радостина не купува дрехи втора ръка, но практикува форма на размяна на дрехи между познати. Нарича това „кръговрат“, който освен че пести средства от семейния бюджет, е полезен и за природата.

„Редовно прехвърлям на някой. Съответно – и към мен идват от друго място. Не ме притеснява. Дрехите, които получавам, са от близки хора. Които аз раздавам също са на близки, които ми се доверяват. И при услови, че дрехите са запазени, не виждам нищо лошо това да се ползват от няколко деца. Постоянно има прехвърляне на дрехи, което е хубаво.“

„Другото, което практикувам - доста износени дрешки, които са с някакви лекета, да кажем, ги давам за рециклиране или в контейнерите на БЧК ги събирам, защото съм доста екологично настроена и мисля, че това е една прекрасна и щадяща природата практика - да се рециклират.“

Според Радостина родители като нея няма да спрат да търсят дрехи втора ръка. „Ние сме го приели като даденост това прехвърляне на дрешки. Със сигурност не само моят кръг го прави.“

Сирма Желева от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба е на мнение, че заради коронавируса не наредбата би затруднила продажбата на дрехи втора ръка, а доставките и свитото потребление.

„В последните месеци тази дейност е почти спряна. Наличните стокови запази сериозно се обезцениха. Имаше период, в който имаше проблеми с коридорите, транспортите. Отделно хората, когато беше най-голямата паника, не им беше до пазаруване на каквито й да било дрехи. Това, че стоката залежаваше в сортировъчните центрове и в складовете, я обезцени страшно много. Така че може би следващите 18 и 24 месеца не се очаква да се нормализират нещата.“

Магазините за дрехи втора ръка не са си върнали нивата на продажба отпреди кризата, категорична е Сирма Желева. Като решаващо за цените на дрехите втора ръка тя  определя това дали Европа ще успее да постигне споразумение по т.нар. „Зелена сделка“.

Най-често се нарушават разпоредбите за продажба на забранените групи – дрехи за деца до 1 година, лично бельо, бански, детски играчки, обувки, поясни Крумова.