Теодора Лилова: Грешките са път към майсторство и творчество

В детството си авторката е прекарала три години в санаториум. Определя това като „разтърсващо преживяване“, което я е определило и белязало до голяма степен след това. Вярва, че всеки от нас има „един, два или повече санаториуми“ - определящи моменти в живота.

„Това, че от седемгодишна съм отишла да живея в санаториума сама, без родителите си, там имаше учители, възпитатели, които ми помагаха, но това ме е научило на самостоятелност и на това да мога да отстоявам себе си, желанията си, да разбирам сама какво искам и да се опитвам да го постигна“, разказа Теодора в предаването „Графити по въздуха“.

„Тогава се налагаше да се адаптирам, да се приспособя, защото на 7 години нямаш избор. Родителите ти правят избора и ти се съобразяваш. Има случаи, в които, ако не се нагодиш, няма как да оцелееш. Понякога гъвкавостта и адаптивността помагат.“

„Там живеехме 16 момичета в стая. Когато си сред толкова много хора, имаш нужда да кажеш: аз съм това, не съм като вас. Имаш нужда да заявиш себе си, разбира се и да се впишеш донякъде, защото иначе няма как да оцелееш. Когато си поставен сред толкова много деца, съученици, приятели, тогава, без да искаш, започваш да отстояваш нещата, които са важни за теб, защото иначе ще се изгубиш“, сподели още Теодора Лилова.

В отношението си към санаториума тя открива „любовно-омразна връзка“, защото с времето постепенно се е научила, че това може да бъде нейното място, на което може да се чувства себе си. „В началото наистина го чувствах като затвор, като нещо принудително, но впоследствие развих чувства и към мястото, към хората, към приятелите, към всичко, свързано с него. И в момента е така – имам носталгия към санаториума, част от спомените ми не са хубави.“

Сега Теодора Лилова работи в голяма IT организация, където отговаря за управление на проекти и продажби. В свободното си време е посветена на кариерни консултации и коучинг. Има две деца. Оставя ги да взимат самостоятелно някои решения и се доверява на тяхната преценка. Така се опитва да ги направи активни и пълноправни участници в семейството, когато се взимат решения.

Теодора Лилова акцентира върху концепцията „нагласа за израстване“, в която основен принцип е да създадеш среда – за децата, които отглеждаш или за хората, които управляваш, в която те да могат да грешат. „И в която за тях да е комфортно да грешат. Защото в училище и по-нататък в някои работни среди грешките не се толерират, дори напротив. Ако искаме детето ни, служителите ни да бъдат лидери, да бъдат самостоятелни, да носят отговорност за решенията си, тогава е добре да им позволяваме да грешат. Да ги учим на това, че от грешките учиш и чрез грешки можеш да станеш достатъчно добър в нещо.“

Обратното – че перфектните изпълнения са нашата цел и в сферата, в която се изявяваш, трябва да си безгрешен, създава стрес и изкуствено напрежение от това непрекъснато да се представяш на ниво и в най-добрата си светлина, категорична е Лилова. „Когато ти се даде право на грешка, тогава се появяват и иновациите, и творческите решения“, отбеляза авторката на „Санаториумът“.

Теодора признава, че самата тя е била дете, което не обича да греши и смята грешките „за нещо сериозно, за което да се плаче“.

Още за научените от житейските препятствия уроци слушайте в звуковия файл.