В търсене на приказки със Слави Ганев

Слави Ганев е писател, преводач и… потомствен търсач на приказки. Наследява приключенския занаят от прабаба си Велика Петрова, която била разказвач на приказки.

„Тя е човекът, който ме научи да разказвам. Умееше да разкаже изключително обикновена история по интересен и интригуващ начин“, спомня си Слави.

Харесвал много и историите на дядо си. И прабаба му, и дядо му живеели в град Добрич и пазели много от историите на града. Разказвали му ги, а любознателният Слави ги запомнял. След години решил да опита да запише някои от тях.

Една от историите, които му правят най-голямо впечатление, е тази за Цар Траян с магарешките уши, разказана от дядо му.

„Тази история дядо ми беше научил от своя баща, който пък беше научил от неговия баща. Имаше някаква странна традиция, при която мъжът в семейството разказва на детето си тази история“.

Слави намира историите си по много начини. Има няколко основни източника. Освен че научава приказки по устни предания, има и доста работа със стари книги в библиотеките. Едно от основните неща е да откриеш източника, който ти трябва. Любимо място за четене на Слави Ганев е ориенталската читалня в Националната ни библиотека.

Най-класическият начин за събиране на приказки е от терен. Днес това е трудно, тъй като голяма част от тези истории вече не се предават между хората. Слави си спомня за една статия за село Радуй. Според легендата мястото е открито от трима братя, които останали без дом. Те вървели сами сред планината и изведнъж тя започнала да ги вика. Последвали зова ѝ и попаднали на мястото, където основали село Радуй. Името си, селото носи от това, че и тримата започнали да викат „Радуйте се, имаме дом“. Селото е имало стотици души население, било е пълно с приказки. Днес на практика не съществува.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.