Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Андрей Пантев: Най-голямата отплата към Левски е, че не е забравен

Снимка: БГНЕС

18 юли е неразривно свързан с Васил Левски. Всяка година на този ден се вглеждаме, вслушваме и се опитваме да разберем вселената Левски.

За значението на Левски за историята и съвремието говори в предаването „Нощен Хоризонт“ историкът проф. Андрей Пантев. По думите му, величието на Дякона се крие в безкористието и тихия героизъм, които той показва:

„Безкористието, което Левски внесе в българското националноосвободително движение, го прави толкова значим. Той се е слял с тогавашния народ и не е искал непременно да стане някакъв.(…) Нашето разочарование от съвременните ни представители е в резултат именно от това, че нито един от тях не казва „Аз ще сваля този режим, но тържествено ви казвам, че няма да ставам никакъв“. Обикновено всички тези, които страстно се съпротивляват, след това стават някакви, докато Левски никога не е казал, че ще стане княз, министър, дипломат и пр. в бъдеща България. Това го прави особен не само в българския обхват, но и в историята на целия 19 век.“

Васил Левски е изключение и особеност в националното освободително движение в Европа по това време и по друг параграф, смята още проф. Пантев. С изграждането на комитетска мрежа в страната, Левски се превръща в „бащата на бъдещите български институции“, създадени след Освобождението:

„България създаде институции, армия, образование, дипломация, стопанство и пр., което до голяма степен се дължи и на това, че Левски осея с революционни комитети цялата българска земя, макар и в тайнство и конспиративност. (…) До голяма степен той създава местната инфраструктура, върху която ще се надградят всички министерства, дипломатически агенции и пр. В това отношение той надраства много други философи, дейци, мислители и програмисти на националното освобождение в Европа - от Полша до Ирландия.“

Според историка най-голямата отплата на българите към Левски е, че той не е забравен или иронизиран и отричан:

"Докато го честваме, неговата кръв повече или по-малко тече в нашите вени. Иначе той можеше да бъде забравен, прескачан, заобикалян. Самият факт, че днес ще има трептящо поклонение с дядовци и бащи, които ще водят децата си да се поклонят, и че изпитваме една тръпка към него, означава, че не е загинал."

По повод антиправителствените протести в страната, проф. Пантев коментира:
„Това са едни одухотворени лица, които явно вече са страдалци за това, което очаква България, и което очаква и тях като нейни наследници. Не разбирам кой ще оглави тези протести, но явно те са основателни и не са организирани и платени. Това, което става, ми дава надежда за бъдещето.

По повод бъдещето на страната, проф. Пантев направи и историческа препратка:

„Както преди Левски е имало много тъмни векове в българската история – особено 15-16-17 век, с пълно невежество, изведнъж за около стотина години се ражда едно поколение с познание, храброст, умения - възрожденци, революционери и книжовници. И това ни дава надежда, че след тези разочароващи години, които преживяваме, все пак ще се намери едно ядро българи, които ще ни върнат към онези отправни точки, от които е тръгнал Левски и всички останали.

Целия разговор с проф. Андрей Пантев чуйте от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00