Михал Буховски: "Право и справедливост" има избор да се радикализира или да стане по-мека

Управляващите в Полша консерватори си измислиха "дъгова чума" – по-опасна и от комунизма "идеология" за правата на сексуалните малцинства – и съживиха германофобията, за да мобилизират твърдия си електорат и да спечели той на Анджей Дуда втори президентски мандат на балотажа миналата неделя. В оспорвана надпревара Дуда получи 51 процента от гласовете и така победи с малко либералния кмет на Варшава Рафал Тшасковски. И така и през следващите 5 години партията "Право и справедливост" с лидер Ярослав Качински няма да има нужда да се притеснява от президентско вето, което да не може да преодолее в парламента. 

"Отваря се пътят за изграждане на такава система, в която опозицията да бъде маргинализирана и неутрализирана и да не може да спечели следващите избори. И по-следващите. И така нататък", отбеляза американската журналистка Ан Апълбаум, която е свързана тясно с Полша и живее там. По повод новата си книга – "Заникът на демокрацията", която излиза от печат идната седмица, Апълбаум обяснява нерадостното си очакване с намеренията на "Право и справедливост" да сложи под пълен контрол съдилищата, а и независимите частни медии, които са пълна или частична собственост на чужденци – чрез "полонизацията" им. За резултата от изборите и за това как ще изглежда Полша през следващите 5 години Константин Мравов разговаря с антрополога Михал Буховски. 

Анджей Дуда остава президент за следващите 5 години, поне за известно време заедно с правителство на "Право и справедливост". Какви са очакванията ви от тази властова конфигурация в кратък и по-дълъг план?

"Казват, че само Ярослав Качински знае какво ще се случи. Засега партията има инструментите да изпълнява политиките си. Има две популярни интерпретации. Едната е, че ще се опитат да сбъднат проекта си за тотален контрол върху държавния апарат, съдебната система и медиите. Независими ще останат само местните институции и "Право и справедливост" вероятно ще се опитат да намалят правомощията им по правен път и като ги лишат от финансиране.

Стои въпросът с медиите, все още има независими такива. Според много хора планът на управляващите е за "реполонизация" и "децентрализация" на медиите, защото някои от тях, както популярната телевизия TVN, са чужда собственост. Тази телевизия е на американския Дискавъри Ченъл и е опозиционно настроена. Тревожно е и какви са плановете им за университетите.

Други изтъкват, че това е последният възможен мандат на Дуда, освен ако не станем като Русия, и той може да опита да е независим и да блокира някои от инициативите. Лично аз не вярвам, че подобна трансформация при такъв партиен човек. Но теориите са две – че в следващите 5 години ястребите ще се опитат да завършат революцията си, или че ще станат по-внимателни."

Очаквате ли икономическият ефект от коронавируса, чийто пик се очаква в края на тази и през следващата година, да разклати позициите на "Право и справедливост"?

"Има възможност за социално недоволство заради негативния ефект от коронавируса, особено предвид програмата на тази партия и популистките обещания на самия Дуда. И сега имаме 13-а и дори 14-а пенсия, програмата за детски надбавки 500+. Възможно е някои от тези програми да бъдат ограничени.

Политическите анализатори отчитат също и че разривите в управляващата коалиция, където има и други партии, може да застраши сегашното им мнозинство в Сейма с едва 5 депутати. Така че може би трябва да са по-внимателни. Както казахме, в тази ситуация "Право и справедливост" имат избора да се радикализират или да станат по-меки.

Правителството направи всичко възможно Дуда да бъде преизбран – обикаляха в страната, пропагандираха, даваха обещания, подкрепяха го. Направиха и всичко възможно да забавят видимите ефекти от коронакризата. Сложно е да се каже каква част от електората си "Право и справедливост" може да загуби в края на тази и началото на следващата година, но ако изборите бяха в края на тази или началото на следващата година, резултатите можеха да са различни."

В много анализи ЛГБТ-темата беше изтъкната като ключова в тези избори. От една страна, Дуда се обяви за забрана на гей браковете чрез Конституцията, а Рафал Тшасковски беше толерантният кандидат. Преди балотажа и той обаче се обяви против осиновяването от страна на еднополови двойки. Това ли беше наистина голямата тема на тези избори и защо?

Екипът на Дуда беше анализирал какво засяга хората. Целта му беше консолидиране на консервативния електорат. И заради това той беше много силно настроен, най-малкото на думи, срещу ЛГБТ хората – каза, че това не са хора, а идеология. В тази ситуация Тшасковски бе принуден да се обяви срещу такова осиновяване. Не смятам, че той лично го мисли, но говори като политик. Наистина тази тема засенчи въпроси като предстоящата икономическа криза, климатичните промени, засушаванията. Изборите са въпрос на емоции и страхове, от което "Право и справедливост" се възползваха. Включително страхове с антисемитски и антигермански тонове, наистина много бледи, но видими.

Типичната картина, рисувана в медиите, беше, че старите, бедни и консервативни хора от провинцията са за Дуда, а младите градски либерали са за Тшасковски. До каква степен беше вярно това и какви други важни разделения в полското общество демонстрира този вот?

Статистикчески всичко това е вярно. Екзитпол изследванията го потвърдиха. Фактор се оказа образованието – 75 процента от хората с начало образование са гласували за Дуда. 2/3 от хората с висше образование са гласували за Тшасковски.

Другото голямо разделение е регионалното. На изток и югоизток хората гласуваха за Дуда, а на запад и северозапад те гласуваха за Тшасковски. В 10 от 16 воеводства или области спечели Тшасковски, но крайният победител беше Дуда. В неговите райони подкрепата за Дуда достигаше 90 процента, рекордно над 95 процента, докато подкрепата за Тшасковски в големите градове, най-силните му райони, беше 72 процента, в някои райони 75, но не 90."

Какво му липсваше на Тшасковски?

Той беше в трудна позиция. На идеологическото поле ситуацията беше много крайна – дали си консервативен, католик, дали защитаваш традиционните ценности, семейство и така нататък. Църквата почти официално подкрепяше Дуда. Тшасковски се опита да спечели по-консервативните центристи, но посланията му не работеха при основният електорат на Анджей Дуда.

Някои хора изтъкват, че за първи път от 1999 година, не е имало дебат между двамата кандидати. А много влиятелните държавни медии, които са партийно обвързани, нападаха Тшасковски седмици наред. Искаха да организират и дебат без предварителни консултации с екипа му и без допускане на други телевизии. Той не се съгласи. Някои хора казват, че ако беше отишъл, то може би щеше да спечели още гласове. Кой знае? Кампанията в държавните медии, а не обществени, както сами се наричат, беше много нечестна. Не е имало измами при гласуването, но медийното отразяване и разделение е сред сериозните причини на Тшасковски да не му достигнат 420 000 гласа."

Полша изглежда заседнала в двупартийна система, с по-кратки и по-дълги периоди на управление на "Право и справедливост" или "Гражданска платформа". Какъв е възможният "трети път"?

Имало е много опити да се наруши този дуопол, както го наричат. Имаше някои успехи, като движението Кукиз, кръстено на лидера. В сегашния парламент влязоха левите, земеделците и националистите от "Конфедерация". Техният кандидат за президент Кшищоф Босак получи милион и половина гласове. Има поле за трета опция, но не знам дали тя ще е по-скоро лява или дясна. Много зависи от разделенията в самите лагери в ляво и дясно. Въпросите ви са трудни, а аз не съм футуролог.

Преди година никой не знаеше за Covid-19, например. Сега не знаем дали в тази ситуация няма да има избори още догодина. Но стои и въпросът как от тук нататък противниците на това правителство ще се мобилизират, предвид отрицателното отношение спрямо неправителствените организации. Не знам дали след един момент хората ще имат енергията и съзнанието да протестират.

Но това е политика ... През 1988-а малко хора очакваха 1989 година. Това, от което лично мен ме е страх в тази страна, е олигархичната система, която се изгражда в момента. От една страна, имаме голямото влияние на църквата и организации като "Ордо Юрис" и "Опус Деи" върху законовата система. От друга, имаме и тази "реполонизация" на икономиката, зад която стоят интересите на олигарси, водени от хора като премиера. Получава се нещо средно между Путин и Иран."