„Момчето, което чуваше всичко“ на фона на Голямата депресия

публикувано на 29.07.20 в 17:10

Интервю на Иван Русланов с Благой Иванов за предаването „Нощен Хоризонт“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Момчето, което чуваше всичко“ на Робърт Маккамън е роман, посветен на свръхестествена дарба, развиваща се на фона на Голямата депресия в Америка. Годината е 1934. В напрегнатата история се преплитат сериозни и болезнено актуални теми за класовото и расовото разделения.

Робърт Маккамън започва да публикува през 80-те години. В началото е строго хорър ориентиран автор. Първите му книги са доста по-мрачни. Влияе се от викторианската класика, както и от жанровите автори от 20-и век. Иска да опитва различни неща и не се задоволява с един единствен жанр.

Благой Иванов, който е отговорен редактор на книгата, казва, че едно от най-епичните му произведения е постапокалиптичната фантастика „Лебедова песен“. С романа „Момчешки живот“ той навлиза в дебрите на магическия реализъм.

В „Момчето, което чуваше всичко“ Маккамън ни запознава с млад човек, който има специална дарба.

„Главният герой Къртис Мейхю е чернокож младеж, който работи на една гара, носи багажа на пътниците. Той съществува в една много потискаща реалност, не само защото има много предразсъдъци по това време, но и защото сюжетът се развива по време на голямата депресия в Америка. По онова време много хора, които са отчаяни и бедни, посягат към всякакъв вид престъпления. През 30-те години в Америка се появява една епидемия от отвличания на деца с цел откуп от богатите им родители. Къртис се запознава с едно момиченце, което е дъщеря на богаташко семейство. Момиченцето е отвлечено от точно такъв тип престъпници. Къртис трябва да я спаси чрез своята специална дарба – телепатията“, допълва Благой Иванов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.