В разгара на лятото изборът за прекарване на отпуската може и да не е непременно на морския бряг. Много хора предпочитат планината, а в горещините прохладата на гората привлича туристите и през почивните дни в края на седмицата. Засилен интерес на българските туристи към планинските маршрути в Асеновградско регистрират вече от два месеца от общинското предприятие "Туризъм" в града.
Къщите за гости са пълни, а в тази част на Родопите предложенията за разходка сред природата са многобройни. Едно от местата, които някои избират да посетят, е пещерата Добростански бисер. В началото на октомври тя се затваря и не е достъпна за посетители до края на април, за да не се смущава зимният сън на колониите от прилепи, за които е техен дом. Тази година, заради различната ситуация, породена от кризата с коронавируса, пещерата беше отворена на 5 юни, а желаещите да я разгледат стават все повече с напредването на лятото.
Село Добростан се намира на 28 километра от Асеновград. Землището му е и част от най-големия биосферен резерват в Родопите - „Червената стена“. В района има множество карстови пещери, но единствената подходяща за посещения е Добростански бисер. Тя се намира на 5 километра от селото. Пътят е асфалтиран до вече нефункциониращата хижа "Марциганица", където могат да се паркират колите, а след това се поема пеша по пътеката, чиято крайна точка е хижа "Пашалийска", уточнява директорът на Общинското предприятие "Туризъм" Димитър Кирков.
"До пещерата се стига по туристически път, който започва от хижа "Марциганица" и в рамките на 20-30 минути се стига до пещерата и тъй като районът там се намира в резерват, трябва туристите да се придвижват по маркираните пътеки, без да се отклоняват от тях. Там е забранено брането на билки, лагеруването, паленето на огън, с тези неща туристите трябва да се съобразяват", подчерта Димитър Кирков.
Пещерата е проучена за първи път през 1963 година. Благоустроена е за посещения от местно туристическо дружество през 1990 година, но постепенно е занемарена. През 2012 година е възстановена със средства по Оперативната програма „Околна среда“, а от 2018 година я стопанисва асеновградското общинско предприятие "Туризъм".
"Общата дължина на пещерата е 44 метра, денивелацията е 14 метра, има обезопасена стълба, стигаща до дъното. Отворът е с размери 60-70 сантиметра и дължина 7 метра, води отвесно в единствената голяма зала в дъното", допълни Димитър Кирков.
Могат да се видят сталагмити, сталактити, сталактони. Има и струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Изваяните от природата различни образувания провокират въображението на всеки, който навлезе в този магичен и причудлив свят. Между образуванията могат да се видят и синтови езера, в някои от които има пещерни бисери. Всичко вътре е много впечатляващо, разказва след посещението си Милена Димитрова, която е очарована и от целия район около село Добростан.
"Неочаквано за мен намерих изключително красива пещера, много живописна и е пригодена за хора, които нямат голям опит в туризма. Осветено е, не е голяма пещерата по площ, но е с много интересни образувания, всичко е обезопасено. При влизане е малко стръмно надолу, но за това се предупреждава", допълни Милена Димитрова.
Добростанският карстов район е определян като вторият по богатство на пещери след карлуковския. Над 250 са картираните пещери. Освен в Добростански бисер, прилепи зимуват на колонии в пещерите Иванова дупка, Каргина дупка и Иванова вода. Изключително известни са и други 3 пещери - Дружба, Ледница, в която снегът се задържа до юни-юли и Топчика - тя се намира над коритото на река Сушица и там са открити рисувани от първобитни хора изображения на кон, козел и елен. Влизането в тези пещери е забранено.
Единствената социализирана пещера, в която туристическите посещения са разрешени, това е Добростански бисер. В тази част на Община Асеновград са разработени и туристическите маршрути до Сливодолското падало - най-високия водопад в Родопите и до връх Червената стена. Отделно могат да се посетят Кръстова гора, защитената местност Караджов камък и светилището в местността Хайдут кая, подчертава Димитър Кирков. Скалното плато Белантаж с надморска височина над 1250 метра също привлича много туристи. Предполага се, че светилището там се е използвало най-активно през първото хилядолетие преди Христа от тракийското племе беси.
Целия репортаж на Кремена Данева можете да чуете в звуковия файл.

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..
"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..
Журналистката Радина Червенова, която дълги години беше водеща на централната емисия „По света и у нас” на БНТ, гостува в студиото на „Нощен хоризонт”. Преди няколко месеца тя издаде първата си книга, която е със заглавието "Преди ме е нямало". Радина Червенова представя дебютния си роман в Пловдив "Аполония" представя дебютния роман на..
"Когато си говорим за диабет и за статистика, винаги цифрите са големи и много впечатляващи , но наистина диабетът всъщност е първото признато заболяване като неинфекциозно социално значимо заболяване , именно заради мащабите на неговото разпространение". Това каза пред БНР доц. Румяна Димова , специалист по ендокринология и болести на обмяната..
"Не познавам господин Спецов . Не знам какви са му познанията, образованието, но със сигурност пред него има доста големи предизвикателства и всички неща, които продължавам да си мисля, че са рискове, си остават". Това заяви пред БНР Явор Куюмджиев , бивш заместник-министър на енергетиката: "В крайна сметка наистина купуването на нефт от..
Пет ученически отбора премериха знания по медийна грамотност и идеи за справяне с дезинформацията в събитието #HackDisinfo, организирано от русенския офис на "Европа директно", Фондация "Европейски институт" и Startup Factory. Възпитаниците на Училището за европейски езици, Английската и Математическата гимназия в Русе, както и техните..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..