В разгара на лятото изборът за прекарване на отпуската може и да не е непременно на морския бряг. Много хора предпочитат планината, а в горещините прохладата на гората привлича туристите и през почивните дни в края на седмицата. Засилен интерес на българските туристи към планинските маршрути в Асеновградско регистрират вече от два месеца от общинското предприятие "Туризъм" в града.
Къщите за гости са пълни, а в тази част на Родопите предложенията за разходка сред природата са многобройни. Едно от местата, които някои избират да посетят, е пещерата Добростански бисер. В началото на октомври тя се затваря и не е достъпна за посетители до края на април, за да не се смущава зимният сън на колониите от прилепи, за които е техен дом. Тази година, заради различната ситуация, породена от кризата с коронавируса, пещерата беше отворена на 5 юни, а желаещите да я разгледат стават все повече с напредването на лятото.
Село Добростан се намира на 28 километра от Асеновград. Землището му е и част от най-големия биосферен резерват в Родопите - „Червената стена“. В района има множество карстови пещери, но единствената подходяща за посещения е Добростански бисер. Тя се намира на 5 километра от селото. Пътят е асфалтиран до вече нефункциониращата хижа "Марциганица", където могат да се паркират колите, а след това се поема пеша по пътеката, чиято крайна точка е хижа "Пашалийска", уточнява директорът на Общинското предприятие "Туризъм" Димитър Кирков.
"До пещерата се стига по туристически път, който започва от хижа "Марциганица" и в рамките на 20-30 минути се стига до пещерата и тъй като районът там се намира в резерват, трябва туристите да се придвижват по маркираните пътеки, без да се отклоняват от тях. Там е забранено брането на билки, лагеруването, паленето на огън, с тези неща туристите трябва да се съобразяват", подчерта Димитър Кирков.
Пещерата е проучена за първи път през 1963 година. Благоустроена е за посещения от местно туристическо дружество през 1990 година, но постепенно е занемарена. През 2012 година е възстановена със средства по Оперативната програма „Околна среда“, а от 2018 година я стопанисва асеновградското общинско предприятие "Туризъм".
"Общата дължина на пещерата е 44 метра, денивелацията е 14 метра, има обезопасена стълба, стигаща до дъното. Отворът е с размери 60-70 сантиметра и дължина 7 метра, води отвесно в единствената голяма зала в дъното", допълни Димитър Кирков.
Могат да се видят сталагмити, сталактити, сталактони. Има и струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Изваяните от природата различни образувания провокират въображението на всеки, който навлезе в този магичен и причудлив свят. Между образуванията могат да се видят и синтови езера, в някои от които има пещерни бисери. Всичко вътре е много впечатляващо, разказва след посещението си Милена Димитрова, която е очарована и от целия район около село Добростан.
"Неочаквано за мен намерих изключително красива пещера, много живописна и е пригодена за хора, които нямат голям опит в туризма. Осветено е, не е голяма пещерата по площ, но е с много интересни образувания, всичко е обезопасено. При влизане е малко стръмно надолу, но за това се предупреждава", допълни Милена Димитрова.
Добростанският карстов район е определян като вторият по богатство на пещери след карлуковския. Над 250 са картираните пещери. Освен в Добростански бисер, прилепи зимуват на колонии в пещерите Иванова дупка, Каргина дупка и Иванова вода. Изключително известни са и други 3 пещери - Дружба, Ледница, в която снегът се задържа до юни-юли и Топчика - тя се намира над коритото на река Сушица и там са открити рисувани от първобитни хора изображения на кон, козел и елен. Влизането в тези пещери е забранено.
Единствената социализирана пещера, в която туристическите посещения са разрешени, това е Добростански бисер. В тази част на Община Асеновград са разработени и туристическите маршрути до Сливодолското падало - най-високия водопад в Родопите и до връх Червената стена. Отделно могат да се посетят Кръстова гора, защитената местност Караджов камък и светилището в местността Хайдут кая, подчертава Димитър Кирков. Скалното плато Белантаж с надморска височина над 1250 метра също привлича много туристи. Предполага се, че светилището там се е използвало най-активно през първото хилядолетие преди Христа от тракийското племе беси.
Целия репортаж на Кремена Данева можете да чуете в звуковия файл.
Сред рисковете при топлото време особено опасно за някои хора може да се окаже ужилването от стършел. Жилещите насекоми са навсякъде, има ги в града, не само сред природата или на село. С какво е опасно ухапването от стършел и как да реагираме? Кое е основно и важно в долекарската първа помощ при инциденти от всякакъв характер? Комари,..
На 26 и 27 юли в Силистра ще се проведе третото издание на събитието „Пикник с кауза“. Организаторите от сдружение „Бъдеще за Силистра“ обещават два дни с богата програма – музика, забавления и подкрепа за историческо наследство. Всички събрани средства ще бъдат инвестирани в проект за визуализация на южната крепостна стена на древния..
От Велико Търново за седма година започна поклонническият поход "Светият път", посветен на 556 години от пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от старопрестолния град до Рилския манастир. За повече от месец поклонниците ще извървят близо 700 километра. Мощите на свети Йоан Рилски са първите, които са пренесени в старопрестолнината Търново през..
В най-тайнствената и мистична българска планина - Странджа, се намира най-големият природен парк у нас. В горещите летни дни туристите по Южното Черноморие могат да се възползват от прохладата на планината, да се докоснат до нейните исторически, природни, кулинарни и древни забележителности. Странджа е магия, която пленява духа ...
По това време на годината лъчите са слънцето са особено зареждащи и носят нова енергия към нас . Нещо ни кара да се усмихнем в такъв ден, да бъдем позитивни, да почувстваме нови сили, за да продължим напред. Казват, че енерготерапията е професията на бъдещето. В съвременното ни общество енергията се влага в много и различни неща и..
Към правомощията на институциите ще бъдат добавени такива, свързани с внедряването и използването на изкуствен интелект . Това обясни в интервю за БНР Калина Георгиева от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика. Тя даде пояснения..
Промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от Министерството на образованието и науката, ще влязат за обсъждане в Народното събрание до средата на юли. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на широка експертна дискусия за промяна в образователната структура. "И преди да го публикуваме..
Лятото става все по-горещо и нуждата от почивка все по-голяма. Излючително неприятно е, ако се случи така, тя да бъде "развалена" от някоя лятна..
Вносител или износител на електроенергия е България няма никакво значение. Това дали сме износител не трябва да е панацея, защото сме общ пазар и..
На 26 и 27 юли в Силистра ще се проведе третото издание на събитието „Пикник с кауза“. Организаторите от сдружение „Бъдеще за Силистра“ обещават..