Разговор за красотата, любовта и изкуството с актьора Ивайло Захариев

За идването на истинския смисъл на ден първи от живота, когато ТЯ се появява и онова раздиращо усещане на „не мога без нея”... В случая с поручик Бенц това е Елена Петрашева. Лафарж е врагът на Бенц, но не през цялото време.

„Понеже не можем да разкажем целия роман, нашата интерпретация е концентрирана върху историята между поручик Бенц, Елена Петрашева и в същото време историята между поручика и моя герой Лафарж. Виждаме двама врагове в една къща заради една и съща жена, но в същото време мъжкото достойнство и мъжкото разбиране за това какво се случва започва в един момент да ги сближава. Те забравят, че са врагове и дават офицерската си честна дума, че ще запазят достойнството един на друг. До края на пиесата идва тази промяна. Това е една ценност, която с удоволствие изигравам. Имаме нужда от такива примери, които да говорят за достойнство.”

Колко от етичния кодекс и ценности на капитан Лафарж са такива и за Ивайло Захариев в живота?

„Никога не съм бил на война... Често се опитвам в спорове да погледна и от другата страна. Човекът, който стои пред мен, за какво се бори, дали неговият проблем не е по-голям, дали не става дума за спасяването на един живот. Защото Лафарж и поручик Бенц опитват да спасят един живот. И политическите ситуации, в които те се намират, биват загърбени.”

Турне по време на пандемия

„Рекламата на представлението е почти изцяло онлайн, за да сме сигурни, че хората без проблеми ще получат и билети, и информация. Играем само в летни театри, което също допринася за спокойствието. Надявам се това да мотивира хората да се обърнат отново към изкуството. Имаше опит от политици да кажат: „Ето, виждате ли как три-четири месеца се справихте без спорт и без изкуство”. Не, хората не можем без спорт и без изкуство. Според мен театърът ще се върне към предишната си динамика малко по малко.”

За режисьора на постановката „Поручик Бенц” Бойко Илиев големият риск на пиесата е, че днес няма хора, които да са готови на подобна жертва в името на любовта – жертвата, която прави капитан Лафарж, помагайки на поручик Бенц за спасяването на красивата Петрашева. Помрачени ли са високите ценности в днешните времена в сравнение с тези на поствоенната разруха от Първата световна война?

„За съжаление обществото ни е повлияно от консуматорското мислене. Много често, когато някой има затруднение в общуването с човека срещу себе си, си казва, че ще си намери някой друг – както си намираме нов телефон или нов компютър. Няма го отдаването. Няма го това да се посветиш на една любов. А според мен това е наистина нещо много ценно и много трудно.”

Димитър Димов казва в „Поручик Бенц”, че красотата е банално качество у много жени и че същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.

„С Димитър Димов човек трудно може да спори. Много е прав, защото наистина красотата е временно нещо, суета, която отминава. Но човекът, личността, е нещо, което наистина може да ни сближи един към друг.”

Не се ли е превърнала във всичко външната красота днес? Не са ли пренебрегва често вътрешният пламък?

„Пренебрегва се, да. Но хората сме предпоставени да търсим вътрешния пламък. Много често се залъгваме да търсим красотата, но не след дълго осъзнаваме, че това наистина е нещо, което не може да устои, като гонене на вятъра. От опит човек достига до това разбиране, но красотата е по-лесното, по-сладкото и за съжаление залъгва.”

Режисьорът на пиесата Бойко Илиев споделя в интервю, че големият риск на пиесата е, че наистина жертвите на любовта трудно могат да бъдат дадени. Какви жертви прави Ивайло Захариев в името на любовта?

„Жертвите за любовта човек ги осъзнава, след като ги е направил.”

Как Ивайло попада в пиесата „Поручик Бенц” и не се ли притеснява да бъде сравняван с персонажа от книгата?

„Не се притеснявах, понеже когато получих драматизацията на романа, ми хареса, че наистина това не е опит да се разкаже всичко от живота на поручик Бенц, всичко, което е написано. А е наистина синтезирано до това какво сме способни да направим на сцената. Бойко Илиев е много способен режисьор и успя да ни убеди в това, че наистина тези хора, които са ни много далечни, от Първата световна война досега има почти един век, но че въпреки това, такава история би могла да се случи и днес. Аз лично му повярвах, че Лафарж може да бъде роден и днес.”

А доколко се е работило върху диалозите и текста, така че да звучи драматизацията малко по-различно от книгата, да бъдат пренесени образите в днешно време?

„Не сме си позволявали да сменяме думи или изрази, защото са много характерни за епохата. Опитваме се да ги предоставим на публиката такива, каквито са били тогава, защото изказът, начинът на построяването на изречението дори, са много характерни. Има моменти, когато езикът звучи архаичен, но това е оправдано. За мен е интересно да видя хората от онова време как се разсъждавали и как се разкрива тази общочовешка нужда един от друг.”

Постановката е била поставяна вече над 60 пъти, включително 12 извън България – във Виена, Лондон, Барселона, Палма де Майорка, Братислава, Хага.

„Българите в чужбина се радват на постановката, понеже в нея присъстват тези ценности, за които си спомнят с добро за България. А в едно забързано ежедневие и в една чужда обстановка, когато човек чуе езика на своите баба и дядо, му става мило. Но всяко турне си има своите трудности. Когато бяхме в Лондон, трябваше да играем в едно нетипично място – в църква. По време на представлението през цялото време имаше един кръст отзад, като декор. Посланието тогава със сигурност беше малко по-различно от всички останали представления. Беше предизвикателство да се абстрахирам. А веднъж декорът ни падна и играхме без декор. След толкова много представления няма какво да ни изненада.”

Какво е Димитър Димов за Ивайло Захариев?

„За мен това е един световен автор. За съжаление приживе популярността му не се издига дотам, че още тогава да го четат в чужбина. Но според мен ако бъде преведен на повече чужди езици, ще има хора от цял свят, които ще разберат това, за което той говори. Това не е просто локално творчество. Човешките изконни нужди са вложени в неговите произведения.”

Пречи ли на Ивайло Захариев, че хората го свързват основно с персонажа на Мартин от популярния български сериал „Под прикритие”?

„Радва ме, че успях да изиграя такава запомняща се роля. Радвам се, че вече има и други филми и сериали, в които хората са ме гледали. За да не попадам в тази клопка, сега се съсредоточавам върху различни роли, за да покажа, че не съм само Мартин от „Под прикритие”. Започнах с актьорската професия още като ученик. Но не са липсвали и колебания дали да не се откажа. Но като отговориш на това колебание, доказваш, че всъщност си заслужава.”

Къде се чувства Ивайло по-комфортно – пред камера или на сцена?

„Така и не успях да намеря силите да избера само едното. Тази живост на киното, това да си толкова близо до истинския живот е много специално за мен. В същото време магията на театъра и това да преживееш отново и отново един герой... Не мога да избера. Засега и не ми се налага, за щастие, и успявам да съчетавам нещата.”

Ивайло Захариев отдава големия интерес към „Под прикритие” на „високия процент истинност и припокриване с действителността” спрямо например западните продукции в криминалния жанр. Дори сподели за „Изотопия”, че седмица след заснемането на сцена с обиране на пари от инкасо, се извършил абсолютно същият обир у нас в реалния живот.

Актьорът обаче е активен не само на театралната и телевизионна сцена, но и на сцената на живота. Той е сред участниците в протестите от 2013 година. Участва в протестите и днес. Седем години по-късно отново ходи по площадите и по улиците. От какво е недоволен?

„Недоволен съм, че колкото и да се опитваме да постигнем нещо, да променим начина, по който биваме управлявани, нашите опити остават във въздуха. Политици обещават всякакви неща, които само да допринесат за това да придобият повече власт, но всъщност не променят нищо. Хората протестират, защото виждат, че сегашното управление е една смешка. Противно ми е да ме управляват по този начин, да ме лъжат в очите, да има управници, които се опитват да манипулират какво се случва в страната ни. Искаме промяна.”

Снимки: личен архив