Тази година се навършват 220 години от рождението на Никола Иванов Фичев - по-известен като Кольо Фичето - строителят, който украсява Велико Търново, Ловеч, Бяла, Дряново, Севлиево и Свищов със своите архитектурни шедьоври. Годишнината е повод да си спомним за него, като личност с безспорен принос за материалното културно наследство на днешна България, създадено в години, когато започва пробуждането на българския народ, изразено в борбите за национална и църковна самостоятелност и просвета. Регионалният исторически музей във Велико Търново обяви фотоконкурс, посветен на архитектурното наследство на Кольо Фичето.
Роденият през 1800 година в Дряново Никола Фичев идва в Търново през 1830 година, където остава да живее и работи до кончината си през 1881 година. Старопрестолният град има щастието да се превърне не само във втори роден дом на самоукия майстор, но и привилегията да приеме значителна част от архитектурните шедьоври на Уста Кольо Фичето, разказва историкът от Великотърновския исторически музей д-р Жулиета Гюлева:
„Търново можем да го посочим като градът, в който той развива своята най-голяма строителна дейност. Реално го украсява с десетки обществени сгради, църкви, жилищна архитектура. През 1835 година той поема първата си самостоятелна работа като завършва църквата в Преображенския манастир, която е била поета от майстор Димитър Софиянлията, но заради участието му във Велчовата завера и обесването му Кольо Фичето завършва“, допълни Гюлева.
Колю Фичето е признат за майстор при строежа на емблематичната за Търново църква „Св. Никола“, разказва Тодорка Недева от музей „Нова и най-нова история“:
„Тогава той е работил в групата на един от най-известните строители не само в Търново, не само в Северна България, но и на Балканите - това е майстор Иван Давдата. За зла врага той се разболява, а църквата има определен срок на откриване. Турското управление дава строг ултиматум, ако църквата не бъде завършена в определения срок, няма да бъде разрешено нейното освещаване“.
Кольо Фичето приема с много голямо желание и ентусиазъм възможността да приключи църквата, подчерта Недева:
„Той използва типичните за неговите по-късни постройки фичевски кобилици като оформление на фасадата. Прави много интересно оформление на балконите - нещо невиждано до тогава в църковната ни архитектура. Дори самите турци, които виждат новоизградения храм, ахват и дори самите те казват: „Ето това е Уста Кольо Фичето, това е майстор Кольо Фичето“.
През 1861 година в най-високата част на търновската махала „Вароша“ Кольо Фичето построява друга, още по-интересна и красива църква - “Св. Атанас”, която днес носи името на светите братя Кирил и Методий. В църковната кондика на храма е посочен майсторът му Кольо Фичето като в скоби е поставена думата “архитект”. Засега това е единственият източник, от който черпим сведения, че прочутият дряновец и без специално образование е признат за архитект. Малко известен факт е, че той е строил и джамии, посочи д-р Жулиета Гюлева:
„Известно е, че той строи две джамии - едната е Солак джамия в Казанлък (1837 г.), която е съборена, и джамията на площад Баждарлък във Велико Търново (1846 г.), която също е съборена. Като османски поданик той строи и държавни поръчки", допълни Гюлева.
Досега не е открит чертеж на Колю Фичето. Знае се, че той прави образци от восък и пръчици на обектите, които ще строи. По този начин се получава триизмерен модел, не просто плоскост, а нещо като 3D на съвременен език.
Интересна е историята, която разказва историкът Тодорка Недева за друга емблематична сграда на Кольо Фичето в старопрестолния град - хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия, построен през 1858 година. Ханът се състои от две части -едноетажна сграда със занаятчийските работилници до улицата и триетажната сграда на хана, облегната на скалист склон:
„Това предизвиквало голям интерес, особено в случаите, в които в хана отсядат чуждестранни търговци. Често пъти те са се чудили по какъв начин ще могат да влязат през тези стръмни, както тогава са им изглеждали, стъпала и да внесат за съхранение стоката и са им казвали, че това може да стане по много лесен начин директно на третия етаж, но като заобиколят улицата и минат от нейната задна страна. Търговците започвали да се съмняват, че по този начин едва ли не търновци са искали да ги ограбят. Затова специално са се групирали по няколко човека, минавали са от задната страна на хана, за да бъдат спокойни, че в случай на нападение ще могат да се отбраняват и ще запазят както живота си, така и скъпоструващите стоки“.
През 70-те години на XIX век Кольо Фичето построява в Търново сграда, която служи за конак. Този архитектурен шедьовър е свързан с важни за България исторически събития, сред които е провеждането на Учредителното и Първото Велико народно събрание и приемането на Търновската конституция и избора на Александър I Батенберг за български княз. Сега там е музей “Възраждане и Учредително събрание”.
Единствената снимка, позната днес за лика на великия майстор-строител, е от неговото погребение. Тленните останки на Колю Фичето са в днешния парк „Дружба“ във Велико Търново. Безуспешни са опитите на антрополога проф. Йордан Йорданов за лицева реконструкция, разказва историкът д-р Жулиета Гюлева:
„За съжаление, при отварянето на гроба, се оказва, че тленните останки не са в добро състояние и най-вече черепът, което не дава възможност да се направи лицева реконструкция на неговия образ. Единственото, което като данни е неговият ръст - тленните останки бяха около 1,54 м, което предполага ръст от 1,62-1,64 м. Разбира се, имаме описания от негови съвременници, от роднини, които го описват с добро набито телосложение, с руса коса и сини очи, ведър поглед. той е бил с чувство на хумор, така неговите съвременници го описват“.
Кольо Фичето е бил мъж на честта, разказва историкът Тодорка Недева:
„Възложителят на поръчката и майсторът са си стискали ръцете и това е бил трудовият договор. Интересното е, че нито един път Кольо Фичето не е поискал повече пари. Разбира се, няма и документи, които да сочат обратното, че е връщал пари от предварително договорените, но той действително е бил изключително честен, изключително почтен. Думата, която е давал, е била закон. Бил е много толерантен. Разбирал се е прекрасно и с турското население, бил е много умел дипломат, умеел е добре да разговаря и с турците".
За да бъде отбелязана 220-ата годишнина от рождението на Кольо Фичето, Регионалният исторически музей във Велико Търново обяви фотоконкурс за любителски снимки, показващи архитектурното наследство на майстора в региона. Снимките ще се събират до 18 септември. След подбор ще бъдат отличени най-добрите, които ще бъдат показани в изложба на 15 октомври пред Факултета по изобразителни изкуства в града.
Репортажа на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл.
Седмицата в Израел започна с протест заради операцията на премиера Бенямин Натаняху в Газа и страхове за живота на заложниците, държани от признатата от редица държави за терористична организация "Хамас". Това се случва в седмицата, в която министърът на отбраната одобри плана за превземане на град Газа, а делегация на "Хамас" получи от..
Могат ли колекциите от ценни монети и банкноти да разказват историята на една държава? Българин е сред десетте колекционери на национални валути, получили световно признание от най-авторитетната корпорация – NGC , оценяваща и сертифицираща ценните колекции в областта на нумизматиката. Костадин Везьов, родом от Банско, живее в Чикаго..
От днес до 2 септември в галерията на открито на Столичната община в градинката на "Кристал" може да се разгледа изложбата "Заповядай в моя свят" . 26 табла представят визуални разкази на хора с психични затруднения и разстройства . Без мегаломански амбиции, искаше ни се да го има и познавателния елемент по отношение на психичните..
Какво прави Българската армия на миротворческите мисии, какво се прави за хората и какво се случва по време на тези мисии - това разкрива Мирослав Григоров от Плевен, който работи над документалния филм "Още сънувам Босна" . Очаква се премиерата на филма да бъде в края на септември . "В Босна имам три миротворчески военни мисии, от 1998 г до..
Фарът в Шабла привлича посетители в Ден на отворените врати, който е четвърти в рамките на това лято . "На 18 август през последните години правим отворени врати и фарът става достояние на много граждани. Направили сме вътре малка експозиция – със стар фар от 1934 г., със стари генератори. Хората да разгледат жилищните помещения, да се..
За първи път в Кирково ще бъде изградена нова църква. Тя ще носи името "Свети Седмочисленици“ и ще се строи изцяло с дарения. За местните християни тя е дългогодишна мечта, а очакванията им са строежът да бъде завършен за две години. В Кирково започва строителството на храм Строителството на новата църква беше дадено с първа копка и..
Изложба на икони с изображения на Света Богородица е разположена в къщата на Ванга в Петрич , която от 2008 г. е превърната в къща музей. Иконите са подарени на пророчицата от благодарни хора и са част от наследството, останало като свидетелство за уважението към нея. "Тези икони са ценни с енергията, която е вложена в тях от жените, които са ги..
Чистка в Столична община явно има и смятам, че това е неетично. Явно не е на база работиш – не работиш, може би причината е, че си работил по..
Областният управител на Плевен Николай Абрашев свика днес Кризисния щаб заради безводието в Плевен и региона. Към Общинския съвет ще работи..
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 100 години от рождението на проф. Димитър Русков..