„ЕС се опита да представи петстепенно меню, но ингредиентите са само два - държави, които искат европейска солидарност, и такива, които не искат да участват. В крайна сметка готвачите в Брюксел ни предложиха най-обикновен бульон“. Унищожителната критика е на Гералд Кнаус, признат експерт по миграционните въпроси, станал известен като „архитект“ на споразумението за бежанците между ЕС и Турция. Въпреки безконечните си медийни ангажименти той намери време за „Събота 150“.

Гералд Кнаус смята, че миграционният пакт на Еврокомисията няма да бъде приет и предлага вместо това създаването на т.нар. „коалиция на желаещите“.

„Търсенето на общоевропейско решение по тази тема според мен е „кауза пердута“. Германия има интерес да ограничи нелегалната имиграция. Но това трябва да стане по легален и хуманен начин, а не чрез насилствено връщане на мигрантите от границата. Този легален и хуманен начин е проверката за право на убежище, както и спогодби със страните по произход, които да приемат обратно онези мигранти, които нямат право на закрила в ЕС… Проблемът на предложения пакт на ЕК е, че той също си поставя тези цели, но предвидените мерки за постигането им не са реалистични, особено в частта за връщането на мигранти без право на убежище“.

Няма ли обаче „коалиция на желаещите“ да раздели и без това разделения ЕС още повече?

Вече две десетилетия живеем с Дъблинското споразумение. И знаем, че така и не успяхме да го спазваме. Например връщането на мигрант в първата страна в ЕС, в която е пристигнал. А това трябва да ни подсказва, че задължителното разпределение по квоти няма никакъв шанс. Защото мигрантите винаги ще се опитват да стигнат там, където искат. При това нелегално. Така че, ако има държави, които искат мигрантите да бъдат третирани на границите на ЕС справедливо и с необходимото уважение, тогава могат да се обединят в общи действия. Ако другите не споделят това виждане, тогава защо ние да се отказваме от убежденията си?

В пакта става дума за опазване на външните граници. Чехия и Унгария настояват за „горещи точки“ за мигранти извън територията на ЕС. Реалистично ли е това искане, г-н Кнаус?

Това е напълно нереалистично. Дори държави членки на ЕС не са съгласни да има такива „горещи точки“ на тяхна територия. Какво остава за държави извън Съюза? Причината е драматичният опит на Гърция по островите. Ако тези „горещи точки“ ще изглеждат като лагера Мория на Лесбос, тогава не мога да си представя, че Италия или Испания биха искали да им се случи същото. Още по-малко пък държави, които са извън ЕС… Всъщност въпросът е много прост - искаме ли да опазваме външните си граници чрез ужаса на лагери като Мория, като казваме, че в ЕС е по-лошо дори от Турция и Афганистан? Това противоречи на всички европейски закони и международни спогодби, които ЕС е подписал.

Алтернативата е контрол на границите, така че да намалим нелегалната миграция. Но не трябва да си въобразяваме, че можем да я спрем. За ограничаването на нелегалната миграция две неща са ключови - бързо решение за това, кой има нужда и право на закрила. И второ - репатриране на онези, които нямат това право. Без репатрирането системата за убежище би била безсмислена. За репатрирането обаче трябва трезв поглед. Или с други думи - трябва да предложим нещо на страните по произход, които искаме да приемат обратно свои граждани без право на убежище в Европа. Това сочи опитът ни от последните години.

Какво може Европа да предложи на тези държави?

Вижте само в кои държави успяваме да връщаме мигранти. Това са държави, които имат общи интереси с ЕС като например визова либерализация. Нека помислим дали не можем да предложим на Тунис отпадане на визовия режим - тази година най-много нелегални мигранти в Европа са пристигнали именно от Тунис. Срещу това можем да искаме Тунис да приеме своите граждани. Подобно е положението с Мароко. Или с други думи - това би била една прагматична политика, базирана на опита ни от последните години. Всичко останало е далеч от реалността.

Да заложим на опита, казвате. Такъв според Вас положителен опит  ЕС има със споразумението с Турция, което изтече през март. Вие настоявате за ново споразумение. Как обаче ЕС да сключи споразумение с държава, с която има все по-големи проблеми?

И в този случай бих изхождал от взаимния интерес. Гръцкият премиер от седмици говори за това, колко необходимо е ново споразумение с Турция. Интерес от ново споразумение има както Германия, така и Турция. Защото то ще гарантира подслон и грижа за най-голямата компактна група бежанци в света - три милиона и половина сирийци и стотици хиляди бежанци от други националности. Ако сме честни, споразумението с Турция се провали не заради Турция. То се провали заради неспособността на гръцките власти бързо да отсяват бежанците, които нямат право на убежище. Така че се надявам, че ЕС още по времето на германското европредседателство ще влезе в преговори и ще сключи ново споразумение с Турция.

Какво ще кажете обаче на критиците, които казват, че парите на Евросъюза не отиват за бежанците, а за да запълнят дупките в бюджета на Ердоган?

Въпросът е какво да правим с държава, в която пет процента от населението са бежанци? В същото време ЕС, в т.ч. Гърция, Германия, но със сигурност и България, искат бежанците да имат подслон и да бъдат обгрижени. Парите на ЕС са за бежанците, за децата им, за социална помощ, за здравеопазване. Който смята, че такава помощ е смислена и е видял с очите си, че парите от ЕС за милионите сирийци са им помогнали да си стъпят на краката, той винаги ще подкрепя ново споразумение. Така че не мисля, че наливаме пари в турската икономика, а напротив, инвестираме в конкретни проекти. Нещо повече - според мен ЕС трябва да сключи такова споразумение и с Ливан, където също има милиони сирийци, избягали от войната.