Антоанета Приматарова: Винаги управляващи и опозиция са чели разнопосочно докладите на ЕК

"Досега никога в доклада на ЕК не е писало нещо, което ние да не знаем. Той винаги е бил четен разнопосочно от управляващите и от опозицията". Това каза в предаването „12+3“ Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, заместник-министър на външните работи (1997-1999), посланик към Европейските общности (1999 – 2001) и заместник главен преговарящ (2000-2001 г.).

По думите ѝ малко се говори, че този доклад на ЕК има обща структура за всички четири страни - антикорупция, съдебна система, медии и взаимен контрол между институциите, при спазване на разделението на властите и с участие на гражданското общество:

"Споменава се, че след последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и контрол България се ангажира да създаде собствен национален постмониторинг механизъм, с граждански съвети. Има едно описание, че той ще се създаде след приключване на механизма, но имаме една започнала и спряна процедура за гражданския съвет, който трябва да се създаде. Докладът завършва с критична бележка по отношение на идеи за промени в контрола на финансиране на неправителствени организации (НПО), които биха противоречали на европейското законодателство, но и биха довели до задушаване на сектора на НПО, който и без това е поставен на едно от последните места". 

Тя подчерта, че в тази част от доклада се набляга и на проблема с ограниченото използване на обществени консултации по нови законопроекти и правени на оценки за въздействието на законите. 

В предаването "Нещо повече" Антоанета Приматарова коментира критиките, които се отправят в доклада на ЕК към България:

"Докладът трябва да бъде много сериозно прочетен. Подканят се държавите членки да проведат дебати върху доклада в националните парламенти и с гражданското общество", обясни тя.

Приматарова подчерта, че докладът не класира страните.

Като опит да се инструментализира Европейският парламент като рефер във вътрешнополитически мачове тя определи очакването за специална резолюция за България, проект за каквато има в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, но не е ясно дали проектът ще стане резолюция. 

"Не е прецедент. Това е правено от различни политически партии през годините", припомни Приматарова.

Думата тревога е употребена 16 пъти в доклада за България, посочи тя, но добави, че четенето "на целия пакет" ни дава основание "да не повтаряме непрекъснато, че ние сме най-най-лошите, а да видим какви са конкретните проблеми и да вървим към тяхното решаване".

Интервюто на Людмила Железова с Антоанета Приматарова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.