Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Вихра Миланова: Натрупа се пандемична умора от въздействието на Covid-19 върху живота ни

Снимка: БНР

Пандемичната умора е чувство на изтощение като резултат от въздействието на Covid-19 върху живота ни. От една страна страх да не се разболеем, от друга страна – страхът да не загубим работното място. Реакциите на хората са различни – от едната крайност до другата. Някои хора пренебрегват новините, други непрекъснато ги слушат. Трябва да се намери един баланс между информацията и нашето възприемане и обработване на тази информация.“ Това каза пред БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. 

Има усещане, че хората са много по-изнервени, много по-несигурни, някои реагират депресивно, други – с повече тревожност, нарушения в съня и едно увеличаване на употребата на алкохол и психоактивни вещества. Това нещо се усеща както при деца, така и при по-възрастни хора, в различни групи, които се нуждаят от помощ“, коментира проф. Миланова в предаването „Хоризонт до обед".

Още май имаше предупреждение за криза с психичното здраве. Световната здравна организация предупреди, че се задава такава криза. Сега все по-често се сблъскваме с последиците на тази продължителна пандемична криза, която доведе до т.нар. пандемична умора, отбеляза специалистът. Тя определи данните на СЗО като „стряскащи" и посочи, че в почти всички страни се установява срив на психично-здравните услуги и проблем в обслужването на хората с такива проблеми.

„Тоест не само е нараснала нуждата от помощ, но има и проблем в получаването на тази помощ.“

При нас в началото строгите ограниченията са пречели на хората да стигнат до лекар, уточни Вихра Миланова. „По-нататък обаче се натрупа такава умора – след повече от 200 дни изолация и натиск, че трябва да спазваме определени мерки. Има действително едно усещане, чувство за „изпепеленост“.

Според проф. Миланова това засяга не само хората, които са преживели тази инфекция, но и всички останали. „Уморени от мерките, които трябва да се спазват, от страха да не се разболеят, загубата на работни места…“

„Трябва да се адаптираме към тази среда. Както ми хареса едно сравнение - вирусът действа не като промяна във времето – дали е дъждовно днес или горещо, а по-скоро може да го сравним с промяна в климата. Ако ние не се стремим активно да контролираме тази инфекция, тя няма да може да си отиде. Трябва да сме адекватни на това, което се случва. Да спазваме правилата. Всичко това да бъде в едни разумни граници“, подчерта проф. Вихра Миланова.

Доброто психично здраве е състояние на благополучие, категорична е тя. "Това са хората, които притежават умения да се справят с ежедневния стрес. Хората трябва да могат да запазят този баланс, комфорт и да усещат удовлетворение от себе си и това, което вършат."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20