Свещеникът на село Беляново Кирил Стоев преди век просвещавал селяните

В Деня на будителите си спомняме за онези личности, направили нещо повече за просветата на народа ни. Един от тези будители е свещеникът на село Беляново Кирил Стоев.

Преди точно един век в село Беляново, на брега на Янтра, ръкополагат за свещеник 29-годишния Кирил Стоев. Църква нямало, но беляновци много искали да си имат поп, затова изпратили хора при владиката в Русе и помолили да запишат и те селото си в книгите на митрополията. За да имат ръкоположен свещеник, трябвало да платят такса, а били бедни години и единственото, което могли да направят, било да изсекат тополите край реката и да продадат материала. Нещо като да си купят поп и това се оказало може би най-добрата им инвестиция.

"Дядо ми е свещеник Кирил Стоев, баща на майка ми, буден човек, може да се каже даже будител, защото е просвещавал селяните, които са били страшно неграмотни - как да се хранят, как да си приготвят храна, как да си мият ръцете, как да спазват хигиена", каза Антония Христова, внучка на свещеник Кирил Стоев.

Отец Кирил Стоев е разполагал с богата библиотека и натрупвал знания с много четене.

29-годишният Кирил Стоев още със стъпването си в Беляново се захваща да построи църква, в която да служи. Били много бедни години, но с подръчни материали подхванали да строят църква. Пак от беднотия подът на храма застлали с плочи от римско време - нямали други, а тези били готови гладки, много подходящи, макар престояли 2000 години във влажната земя.

Интересна е историята, която и до днес се помни. Когато захванали да строят, нямали разрешение от митрополит Василий. Той дочул отнякъде и бил обиден, че не го питали, не благословил. Отец Кирил отишъл в епархийския център в Русе и дипломатично обяснил, че нямат нито план, нито архитекти и предприемачи строители, правят храм без външна естетика, но ще е от сърцата и душите на хората. Владиката доволен дал благословение и разрешително за събиране на помощи. Само за три години вдигнали църквата "Света Параскева". Понеже нямало и счетоводител, отецът водил най-старателно книгите за приходи, за разходи, за дарения, за обещания. За хората се грижил също така старателно.

"По Великден и по големи празници, такъв бил обичая и реда, на попа се давали много яйца, събирал цели корита с яйца и агнешки кожи, който заколи агне дава кожата на свещеника, след което той тръгвал с файтона и с турчина Али и ги раздавал в циганската махала", допълни Антония Христова.

По време на цялата си служба в Беляново отец Кирил се захваща да опише историята, родовете, обичаите, песните, игрите на децата, лечителските практики, семейните обреди и песенния фолклор. Докато ги описва, ограмотява паството си. Забавна история е, че отец Кирил имал сметка в Колониалния магазин в Русе и изпращал ратая си да пазарува. Веднъж поръчал цял сандък с портокали за децата в Беляново, но докато им ги показал, те се уплашили и побягнали - не били нито ябълки, нито круши. Така отец Кирил им разказвал наистина за всичко - дори за портокалите и далечните земи, в които зреят. В Беляново. Преди век.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.