Ахмет Ерди Йозтюрк: Турция е двойствен играч на Балканите

Турция е другият най-важен незападен играч на Балканите, след Русия и Китай. 

В предаването „Събота 150“ събеседник по темата е Ахмет Ерди Йозтюрк, преподавател в Метрополитън Юнивърсити - Лондон и един от водещите съвременни изследователи на турското религиозно проникване и „мека сила“ в отношенията между Анкара и балканските страни  

Известно е, че поради географската близост, културни и езикови връзки с общности на Балканите Турция винаги е имала активна външна политика към региона. Какви са разликите в подхода на Партията на справедливостта и развитието към Балканите в сравнение с предишните епохи и правителства в Турция?

Да, Турция винаги е била един от важните актьори в региона и категорично твърдя, че не става дума за външен за района играч като Китай или Русия, точно поради тези исторически, лингвистични, етно-религиозни и икономически връзки.

Известният турски историк Халил Иналджък пише, че това, което превръща османската държава в империя, е разпростирането ѝ на Балканите. От 30-те години на миналия век Турция развива многостранни връзки с балканските страни, но бих казал, че Тургут Йозал, който дойде на власт след военния преврат през 1980 г., се стремеше да създаде нов подход, базиран на „неосманизма“, акцентиращ върху турското и ислямско минало на региона.

От този период нататък се увеличават турските инвестиции на Балканите и влиянието на бизнеса и представителите на религиозни институции в района. От тях най-важни са държавното Управление по религиозните дела, Диянетът, и второто е изключително спорното с много лица и пластове параполитическо движение на Фетуллах Гюлен.

Мисля, че трябва да разделим периода на управление на Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган на две. Аз наричам първия „нарастващата мека сила на Турция“. През 2002 г. партията победи с проевропейски, неолиберален дневен ред, насочен срещу опекунството на военните над политическия живот. Това създаде интерес към нея навсякъде по света и с идеята, че религията е съвместима със съвременната демокрация, Партията на справедливостта и развитието и Турция бяха много активни на Балканите с позитивна конотация.

В този период до около 2011 г. Турция отиде отвъд рамките на добре установените до момента държавна външна политика и бяха създадени други недържавни структури, които изведоха на преден план икономическите връзки и религиозната свързаност с региона. След това обаче започна упадък на турската „мека сила“, защото въздействието на Арабската пролет върху външната политика и борбата на президента Ердоган с кюрдите във вътрешната политика доведоха до акцент върху сигурността.

Как бихме могли да дефинираме турската външна политика в този период?

Мисля, че можем да я определим с четири термина: антизападна, ислямистка, идеологическа и авантюристична. „Антизападна“ не е положителен термин за Балканите. „Ислямска“ също, заради етническите и религиозни различия, които бяха една от основните причини за конфликтите в региона. Идеологическата и авантюристична външна политика също може да бъде опасна, защото Балканите, особено Западните Балкани, са много деликатен район. 

След преврата през 2016 г. в Турция можем да видим прекомерната употреба на исляма в турската външна политика. Реактивната, реагираща на събитията, а не активна външна политика създаде проблеми в отношенията на Турция с Балканите. Заради това говоря за „амбивалентна мека сила“, тъй като някои групи на Балканите са много доволни от новата турска етно-религиозна външна политика, но същевременно към нея има и негативно отношение. Поради това определям Турция като двойствен играч в района.

Вече споменахте „меката сила“ на Турция. Бихте ли разказали малко повече за нейните инструменти, политическите връзки, които Турция създава на Балканите, например в страни като Босна и Херцеговина и Република Северна Македония, както и за икономическото ѝ проникване?

Нека да започна отзад напред. Въпреки че Турция в момента е в икономическа криза, тя продължава да инвестира много на Балканите. Турската агенция за международно развитие, културните центрове „Юнус Емре“, Диянетът превръщат Турция в значим играч в икономиката и инфраструктурата в региона. Турция изгражда местни училища и други обществени сгради. В началото на пандемията Турция, Китай и Русия дори се състезаваха при доставките на медицински материали.

По отношение на политическите връзки преди ерата на Партията на справедливостта и развитието, Турция не се намесваше толкова много в делата на балканските държави. Но от около 6-7 години Анкара се опитва да бъде политически играч във вътрешната политика на тези страни. Също така например е известно, че отцепването на партия ДОСТ в България стана и с намесата на турския държавен апарат.

Изследвал сте задълбочено ролята на религията в турската политика спрямо Балканите. Какви са Вашите наблюдения по въпроса?

Например в България, на база спогодби Турция официално поддържа Главното мюфтийство, доставя религиозна литература в джамиите и обучава имами. Това е официално и няма проблем. Същевременно обаче в България, в Република Северна Македония, в Босна и Херцеговина, в населената предимно с мюсюлмани област Санджак в Сърбия, както и в Албания има правни казуси за намеса на турски имами във вътрешната политика.

В допълнение към всичко това, използването на исляма като елемент на „меката сила“ консолидира вътрешнополитическата избирателна база на президента Ердоган и упражнява влияние върху свързаните с Турция „роднински“ или „братски“ общности зад граница. Това е нов елемент в турската външнополитическа практика, но ние все още не знаем какъв ще е резултатът от него.

Още една разлика между предишните турски правителства и настоящото е, че президентът Ердоган създава широки, близки и базирани на общи интереси връзки с авторитарни лидери от региона, например със сръбския президент Александър Вучич или със семейство Изетбегович в Босна и Херцеговина.

В турските медии има коментари, че основният акцент на политиката в последните години е насочен към Близкия изток, а не към Балканите. Отчитайки активността на турската външна политика в Югоизточна Европа и факторите, които изброихте, съгласен ли сте с подобна оценка?

Турция е била и понастоящем е много, много важен играч на Балканите и ще остане такъв. Същевременно и Балканите са били, са и ще бъдат много важни за Турция от икономическа, географска, от стратегическа и гледна точка на сигурността и геополитиката. Не можете да разделите двата региона.