Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Томас Линденбергер пред БНР:

Ислямофобията и ксенофобията вървят ръка за ръка под общия знаменател на омразата

Снимка: БГНЕС

Ако нощта на 9-и срещу 10-и ноември 1989 година сбъдна романтичната мечта за края на комунизма и предизвести обединението на Германия, то същата нощ, 51 години по-рано, открехва вратата към най-жестокия период в човешката история. В нощта на погрома срещу евреите през 1938 година националсоциалистите подпалват хиляди синагоги, изгарят на кладата книгите им, вандалстват в магазините и дюкяните им. Преди това, на 9-и ноември 1923 година, младият тогава Адолф Хитлер прави неуспешен опит за преврат. Той е арестуван, партията му - забранена, но десет години по-късно Хитлер идва напълно легално на власт. Още по-рано, на 9-и ноември 1918 година, от един от балконите на Райхстага в Берлин е прокламирана първата германска република, позната ни като Ваймарска. А нейният провал хвърли по-късно цялата власт в ръцете на Хитлер, който зачеркна идеалите на революцията от 1848 година за конституционни права и свободи в монархична Европа. Кървавият край на революцията е отбелязан в учебниците по история също с дата 9-и ноември

За уроците на историята разговорът в предаването „Събота 150“ е с проф. Томас Линденбергер, политолог и историк в университета в Дрезден, ръководител на института „Хана Аренд“ за изследване на тоталитаризма. Той обяснява защо в Германия отново има нападения срещу евреи.

„От части причината се крие в отприщената омраза и падащите задръжки, облагодетелствани от социалните мрежи. В интернет се случва и радикаризирането на много млади и неориентирани хора. Именно там ксенофобията избуява сред хора, които таят омраза към евреите - такива хора винаги е имало. В анонимността на мрежата падат задръжките и речта на омразата прераства в действие. Към всичко това, разбира се, трябва да добавим обществените конфликти, които предизвикват все по-остър тон и все по-непримиримо поведение. Искам да спомена още един аспект, политическият. Махалото в политиката сякаш се измести надясно, нещо което преди 90-те години трудно можехме да си представим, че е възможно. Днес в дясно от консервативните демократични партии има силно политическо представителство. Това е партията „Алтернатива за Германия“. С тази партия онези, които винаги са носели в себе си расистката омраза, се почувстваха окуражени, защото имат политическо представителство. Те са окуражени включително и за извършването на атентати“

Безпросветността се оказва в основата на войнстващия ислямистки терор. Но и популизмът се осланя на невежеството. Колко тясно са свързани ислямисткия тероризъм и популизмът на крайната десница?

Ислямизмът, това предизвикателство на съвременния свят, без съмнение е един от аспектите на растящата ксенофобия. Естествено, между различните държави има съществени разлики - Франция има дълга история на колониална сила, а в Германия и Австрия ислямизмът се свързва преди всичко с миграционната вълна от преди няколко години. Политическият ислям обаче не е първата причина за възродилата се ксенофобия. Нека дам за пример един парадокс в Германия - колкото по-малко мюсюлмани живеят в един район, толкова по-ясно изразена ислямофобия има там. Очевидно крайната десница определя мюсюлманите като грешниците, виновни за всички социални беди, просто защото те са най-лесната мишена. Много е интересно да се наблюдава как ислямофобията и ксенофобията вървят ръка за ръка. На пръв поглед те нямат нищо общо, но според мен общият знаменател е омразата.

Защо обаче крайнодесните екстремисти са много повече в Източна Германия в сравнение със Западна?

Начинът, по който в бившата ГДР се разглеждаше националсоциализмът, не включваше изговаряне на факта, че обществото също носи вина за появяването и престъпленията на Третия райх. Комунистите предпочетоха наратива, че националсоциалистите са били представители на елита, който с идването си на власт антифашистите са елиминирали и от части изгонили от страната. И с това темата за бившата ГДР беше приключена. След войната в Източна Германия бе установена диктатура, просъществувала няколко десетилетия. Именно това е разликата със Западна Германия, където в първите години след края на Втората световна война престъпленията на Райха също бяха премълчавани, но не за дълго. В Западна Германия последваха дълги, трудни, дори мъчителни дискусии, свързани с признаването на вина и оневиняването на жертвите. В хода на тази дискусия дойде признанието, че обществото също носи вина за избуяването на националсоциализма. В Източна Германия този процес започна едва след обединението през 1990 година. Погледнато от днешния ден, просто има съществена разлика, дали едно общество живее от 1933 до 1990 година в диктатура, или само от 1933 до 1945 година. Нещо повече - това е причината, защо в днешната Източна Германия демократичните ценности и демокрацията като държавна форма не се възприемат безапелационно.

Интервюто с проф. Томас Линденбергер можете да чуете в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илияна Йотова

Вицепрезидентът Йотова обнадеждена, че НС ще избере днес председател

Вицепрезидентът Илияна Йотова изрази надежда, че народните представители ще успеят да изберат председател на Народното събрание днес. "Говоря за тази част, която е чисто парламентарната работа, тоест да бъде вкаран Държавния бюджет, защото вече сме в последните дни на ноември месец, и да започне от друга страна даването на мандатите от страна..

публикувано на 29.11.24 в 11:22

Опасно време в Гърция в следващите три дни

Властите в Гърция предупреждават за екстремно време в следващите три дни. Силни дъждове и ветрове се очакват от тази вечер в голяма част от страната, по информация на "Гражданска защита". В рисковите райони изпращат съобщения по мобилните телефони за мерки срещу градушка. Предупреждават и рибарите да не влизат в морето. В неделя се очаква..

публикувано на 29.11.24 в 11:19
Кирил Петков

Петков: Лорер и Божанков още в понеделник знаеха решението на Изпълнителния съвет

"Продължаваме промяната"-"Демократична България" ще гласуват за Силви Кирилов, обяви съпредседателят Кирил Петков.  По думите му, Даниел Лорер и Явор Божанков са знаели още в понеделник решението на Изпълнителния съвет на ПП:  "Изпълнителният съвет беше свикан в понеделник. В него взехме решение под условие. Условието беше: в "Продължаваме..

публикувано на 29.11.24 в 11:16
Снимката е илюстративна, архив

26 мигранти са открити в товарен автомобил на път край Вършец

26 мигранти бяха открити в товарен автомобил на път край Вършец. Чужденците са граждани на Либия, Афганистан и Сирия. Повечето са мъже. Сред тях е имало жена и две деца. 26 незаконно пребиваващи чужденци са заловени в товарен автомобил на територията на РУ Вършец към 20 часа снощи, когато съвместен екип от служители на Граничен полицейски..

публикувано на 29.11.24 в 11:13
Рая Назарян

ГЕРБ ще оттегли кандидатурата на Рая Назарян за председател на НС

ГЕРБ ще оттегли кандидатурата на Рая Назарян за председател на 51-вия парламент, обяви в кулоарите на парламента лидерът на партията Бойко Борисов. "Групата ме попитаха докога ще правим компромиси", коментира още той. По думите му, ако "БСП-Обединена левица" съберат мнозинство, извън "Възраждане" и ДПС-Ново начало на балотажа, ГЕРБ-СДС ще ги..

публикувано на 29.11.24 в 11:02
Стефан Манов

Стефан Манов: Без проверка на видеонаблюдението КС ще валидира фалшификации на изборите

Политиците, дали пък да не получат урок, защото НС не може да тръгне, пред очите ни се разпада политическата среда. Дали пък не трябва да се касират изцяло изборите и да послужи като урок на всички, коментира Стефан Манов от Обществения съвет на ЦИК в интервю пред БНР.   Той е категоричен, че Изборният кодекс (ИК) не трябва да се отваря,..

публикувано на 29.11.24 в 10:29

Мирена Керезова: Генерализираме, че социалните мрежи са лошият герой

Може ли и до каква степен политическа агитация да достигне до децата през социалните мрежи? Как може да се направи разликата между информация и агитация? Каквото съдържание потребяваш, такова виждаш . Алгоритъмът ти показва неща, от което се интересуваш. Много слабо вероятно е подрастващите и младежите да виждат политическо съдържание ,..

публикувано на 29.11.24 в 10:25