Стабилни ли са основите на примирието в Нагорни Карабах

Хиляди убити, десетки хиляди прокудени, неизчислими материални щети. Това е равносметката от поредното припламване на конфликта в Нагорни Карабах, продължило шест седмици и приключило във вторник с примирие, договорено между двете воюващи страни и Русия. Стабилни ли са основите на това примирие? Създадени ли са условия за трайно помирение между азери и арменци? Според експерти отговорът на първия въпрос е колеблив, а на втория категорично - „не!“. 

В „Събота 150“ събеседнич-ци по темата са посланик Кари Кавано, сега професор в Университета на Кентъки, а преди 20 години посредник от американска страна на един предишен етап от карабахския конфликт; руският политолог Алексей Малашенко, сътрудник на международния институт "Диалог на цивилизациите"; Димитър Бечев, старши сътрудник на Атлантическия съвет.

Военно решение на конфликта в Нагорни Карабах не може да има, категоричен е посланик Кари Кавано. И все пак, именно преломът в бойните действия отпреди седмица накара оръжията най-сетне да замлъкнат.

В неделя президентът на Азербайджан Илхам Алиев се показа по телевизията, за да поздрави сънародниците си с голяма победа - Шуша, вторият по значение град в Нагорни Карабах, на стратегически възвишения едва 15-ина километра от главния град Степанакерт, е възвърнат след повече от четвърт век арменска власт. Това е пречупило волята на арменското ръководство, сочи посланик Кавано. 

"Арменският премиер Пашинян разбра, че е изправен пред непосредствена загуба на целия Карабах. Даде си сметка за заплахата за хората, които живеят там и перспективата насила да бъдат прогонени и никога да не се завърнат". 

Никол Пашинян поиска примирие. Но защо Алиев, победителят, го прие, след като шест седмици не преставаше да повтаря, че ще гони арменците, докато не си върне всички територии, загубени през 1994-та. Защо се съгласи да остави Степанакерт в арменски ръце? 

“Постепенно и явно се засили опасността от пряка намеса на руски сили, а вероятно и на турски. Азербайджанската грешка със свалянето на руски военен хеликоптер над арменска територия демонстрира и че напрежението не спира да нараства, и че ситуацията вървеше към неконтролируемост“.

Малко след полунощ на 10 ноември, вторник, Кремъл огласи договорените условия за прекратяване на огъня. Още на следващия ден над 400 руски миротворци вече държаха под контрол Лачинския коридор, свързващ останалите под арменски контрол територии около Степанакерт със същинска Армения.

"Русия разполага войски в Нагорни Карабах и това безспорно е успех. Защото означава, че без Русия това клане не може да бъде спряно", казва Алексей Малашенко, но, от гледна точка на Москва, медалът има и обратна страна: 

"Този успех дойде принудително. В продължение на повече от 20 години Русия сдържаше Армения и Азербайджан, но този път не съумя да го сдържи. И като миротворец и дипломат тя загуби". 

Загуби, защото както преди пет години руснаците се намесиха в Сирия на турската граница, така сега турците се наместиха в „близкото зарубежие“ на Русия. Постигнаха го чрез материалната си подкрепа за Баку, сочи Димитър Бечев. Малашенко е съгласен: 

"Успехът, който Азербайджан постигна с помощта на турците, работи в полза на Турция. По-рано бе невъзможно конфликтът между Армения и Азербайджан да бъде решен без Русия. Сега вече е невъзможно да бъде решен и без Турция... Ако Русия забърка нещо в Сирия, както наскоро се случи в Идлиб, тогава какво? Това ще се отрази в Карабах".

Според Димитър Бечев турските възможности за манипулиране на карабахския конфликт не бива да се надценяват. Илхам Алиев далеч не е турска марионетка. 

Започвайки офанзивата на 27 септември - броени седмици преди президентските избори в Съединените щати, азербайджанският президент Алиев избра благоприятния момент. Западните дипломати, сред тях Еманюел Макрон, Майк Помпео, Стивън Бийгън, положиха немалко усилия, за да спрат бойните действия, но това не им се удаде. Не на последно място, понеже на Запад бяха заети с други проблеми. Посланик Кавано: 

"В Париж ситуацията с Covid-19 беше се влошила драстично. Проблематичен е и Брекзит, както и други вътрешни проблеми. В Москва се занимават с Беларус и с Киргизстан, както и с Covid-19. А в Съединените щати, както знаете, коронавирусът е най-големият ни проблем тази година, но и предизборната кампания и самите избори и отнемаха огромна част от вниманието, докато в Кавказ се водеха боеве".

Без войски на терен Западът просто няма необходимите лостове, за да промени нещата, смята Димитър Бечев. Южният газов коридор също не е такъв лост, тъй като много западни компании са ангажирани в завършването на този проект.

Тази смесица от безразличие и безсилие има логичен резултат, според Алексей Малашенко:

"Получи се така, че ролята на Франция в преодоляването на конфликта е незначителна. За Съединените щати този конфликт изобщо не е интересен. Остават две държави - Русия и Турция. Много е сложно да се предвиди как ще се развият отношенията между тях в Нагорни Карабах".

Засега условията се диктуват от Москва и Баку. Между тях е изискването към арменската страна да предаде до 1 декември без бой три окръга, прилежащи на Нагорни Карабах. Часове след тази вест в Ереван започнаха масови протести. Стигна се до щурм и погром на парламента и правителствената сграда. Никол Пашинян бе обвинен за поражението и приканен да подаде оставка. 

"Очевидно беше, че хората в Армения бяха изненадани от това развитие на нещата. Медийното отразяване на конфликта беше ограничено от наложеното военно положение. Информационната кампания на арменското правителство целеше да вдъхне оптимизъм - съобщаваше се, че събитията се развиват добре, че врагът е спрян и дори отблъснат. Но хората разбраха, че тези неща не са верни". 

Според Малашенко вълненията в Ереван може да са признак и на отслабване на традиционното влияние на Москва. 

Макар и предизвикани от условията на примирието, протестите едва ли ще доведат до възобновяване на битките, дори и при кардинална политическа промяна в Ереван, сочи Димитър Бечев. 

Но непримиримостта на арменците и нерешеният от примирието статут на Нагорни Карабах са гаранция, че конфликтът ще продължи да тлее в необозримо бъдеще, сочи дипломатът ветеран Кари Кавано:

"С войната Алиев може би направи по-малко възможен изхода, на който се надяваше. Заради затвърдената увереност на местното население, че няма да са в безопасност, освен ако не живеят под арменско управление". 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.