Капацитетът от енергия от вятъра в морето в ЕС „трябва да се умножи 25 пъти до 2050 г.“, тъй като Европейската комисия търси всички възможни начини за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия, сочи проект на политически документ, цитиран от EURACTIV.
Прогнозираното покачване на този вид добив на електроенергия е подчертано в проект на офшорната стратегия на Европейската комисия за възобновяема енергия, който трябва да бъде представен на 19 ноември.
Днес европейският офшорен капацитет е 23 гигавата (GW). Цитираната стратегия иска ЕС да достигне 60 GW до 2030 г. и 300 GW до 2050 г.
Северно море, Балтийско, Атлантическо, Средиземно и Черно море имат потенциал за по-голямо разгръщане на вятърни турбини, като Северно море понастоящем заема първо място в света по вятърни турбини.
Стратегията дискретно се прокарва от Германия, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и има най-големия дял на пазара, след като започна да засилва своите позиция в сферата с нов план през 2019 г.
Това се случва, когато Комисията се стреми да увеличи целта на ЕС за възобновяеми енергийни източници до 38-40% от енергийното потребление на блока - приблизително два пъти повече от днешния дял - за да изпълни актуализираните цели на блока за климата до 2030 г.
„Комисията изчислява, че инсталирана мощност от 300 GW от морски вятър и около 60 GW от океаните до 2050 г. ще са необходими в интегрираната, по-екологична и неутрална по отношение на климата енергийна система от 2050 г.“, се казва в проектодокумента.
Очаква се това бързо увеличение да струва 789 милиарда евро като същевременно създаде 62 000 работни места в офшорната вятърна индустрия, се добавя в документа, като се казва, че това е „възможно“, но и „много предизвикателно“.
Очаква се финансирането да идва от няколко канала, включително национални планове за възстановяване от пандемия, като публичното финансиране поеме някои от пазарните рискове.Почти всяко трето дете в България живее с материални лишения, сочат данни на Националния статистически институт за 2024 г. Спрямо 2023 г. се отчита леко подобрение. Докладът "Децата в България през 2024" показва нуждата от подкрепа за семействата с деца, особено в сферите на свободното време, културата и храненето. Всяко четвърто дете в..
Днес е вторият тур на президентските избори в Полша. Един срещу друг се изправят кандидатът на управляващата партия и либерален кмет на Варшава Рафал Тшасковски и националистът Карол Навроцки. Според проучванията на общественото мнение се очертава надпреварата да е силно оспорвана, тъй като разликата между двамата претенденти е минимална...
Палестинската въоръжена организация "Хамас" заяви, че иска промени в американското предложение за временно примирие с Израел в Ивицата Газа. Специалният американски представител за Близкия изток Стив Уиткоф отхвърли като "напълно неприемлив" нейния отговор. Този отговор ни връща назад, заяви Уиткоф и добави, че "Хамас" трябва да приеме..
По покана на Район "Сердика" детското образователно събитие "Концерти за малчугани и великани" ще гостува на 1-ви юни с концерт в програмата "Децата на Район "Сердика" празнуват!". Проектът ще представи различна концертна програма: с кубинска и испанска музика в градинката "Майчин дом" на бул. Христо Ботев и ул. Клокотница в София. Концертът е с..
Днес е последният ден на пролетния панаир на книгата пред Националния дворец на културата в София. От 11 часа ще започне срещата с умните зайчета на Кара Кармина - Полин, Лулу, Ернест, Теодор и Анри, на Софийския нуждународен литературен фестивал за деца и младежи. Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи ще..
С митинг - заря тази вечер във Враца ще бъде отбелязана 149-aта годишнина от гибелта на Христо Ботев. Тържественият ритуал, в който се очаква да участва и президентът Румен Радев, отдавна е част от календара на официалните национални прояви и програма "Хоризонт" ще предава церемонията пряко след 9 часа тази вечер. Митингът - заря е също така едно от..
Кипър започва да изпълнява нов план за доброволно връщане на сирийски семейства в родината им, предлагайки им финансови стимули до 2000 евро. От понеделник властите ще приемат заявления от желаещите да участват в него, като срокът за подаването им е до края на август. Новата програма е израз на „целенасочена, хуманна и реалистична политика“ и има за..
Влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. ще е твърде рано , категоричен бе пред БНР икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и..
„Аз не съм за еврото в този момент, и съм за провеждане на референдум. В момента това политическо натискане отвън озверява хората.“ Това каза..
Един от всеки четирима работещи в ЕС има проблем, свързан със стреса , според престижно европейско проучване. Данните в световен мащаб сочат, че един..