Д-р Павлина Михайлова: Временно да се разкрият повече кръвни центрове за плазма

През последния месец нещата около плазмата драматично се промениха. Промениха се взаимоотношенията между участниците в процеса – кръвния център, лекуващия лекар и близките на болния, които искат да дарят плазма. Под натиск те започнаха да налагат свои правила. Това обясни пред БНР д-р Павлина Михайлова от Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма. 

Допреди месец хората даряваха плазма безвъзмездно като солидарен акт. Стана така, че плазма, дарена от близки на болни, не стига до тях дни наред. Затова и под натиска на близките започна поименно даряване на плазма. Тя обаче отново закъснява да стигне до лекаря, разказа д-р Михайлова в предаването „Преди всички“.

Каква е картината? Лекуващият лекар иска плазма от съответния кръвен център. Той си прави искане, кога ще получи плазма, му отговарят от кръвния център. Паникьосаните близки на болния се намесват в този процес и започват да звънят на лекаря и на кръвния център. В кръвния център записват за една седмица напред, а през това време човекът може да почине, каза д-р Павлина Михайлова. По думите ѝ близкият човек е в патова ситуация. Той иска да дари, а дарява чак след седмица. В отговор кръвният център дава втора опция – да се дари веднага, без записване, цяла кръв.

Това е проблематично и рисково за преболедувалия коронавируса, смята д-р Михайлова. „Вие си представете – човек е боледувал преди два месеца от Covid и сега, без да му се разяснят някакви неща, му се казва – ела, дари цяла кръв. От тази цяла кръв се извлича една доза плазма, при другата процедура – плазмафереза, се извличат три дози. Никой не знае какви са дългосрочните последици от тази коварна болест. Ти си бил болен преди два месеца и сега отиваш да даряваш нещо, което е толкова важно за теб – цяла кръв“. 

За нас това не е приемливо, при положение че могат да се разкрият кръвни центрове в още няколко областни града, коментира д-р Михайлова. „Там, където има възможност, да се отвори пункт за даряване на плазма, където има лекар – да се отвори“, апелира тя и уточни, че става дума за временно разкриване на такива центрове до края на пандемията. „Могат да бъдат спасени десетки, стотици хора“. 

Държавата досега трябваше да осигури оборудване за функциониращите регионални кръвни центрове, посочи още д-р Павлина Михайлова. Апарати за плазмафереза втора употреба струват около 40 хиляди лева.

Много е важно лекарите, които прилагат лечението с плазма, да бъдат наясно с последните световни протоколи, изтъкна д-р Павлина Михайлова. Утре в 18 часа Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма организира уебинар по темата за лекари от страната. 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.