Туристическият бранш настоява за подкрепа от държавата, за да оцелее

Новите рестриктивни противоепидемични мерки, които прие днес Министерският съвет, предизвикаха вълна от писма, позиции и предложения от страна на туристическия сектор, който е сред най-засегнатите от кризата. От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация в писмо до премиера Бойко Борисов заявяват, че разбират нуждата от тях, въпреки че са пагубни за туризма. За да оцелее секторът и заетите в него обаче, от организацията настояват работниците и бизнесът да бъдат подкрепени от държавата. 

 „Общественият договор изисква баланс и паритет между страните, за да продължава да работи двигателят на икономиката, в частност на туризма“, подчертават в писмото от организацията. 

Многобройните браншови организации в туризма се консолидираха за необходимостта от държавна подкрепа. Освен предвидените здравни мерки, паралелно те искат и компенсации за работещите и за фирмите, които за втори път принудително трябва да спрат да работят. Полина Карастоянова от Националния борд по туризъм посочи най-голямото затруднение пред сектора:

"Отсъства каквато и да е предвидимост и прогнозируемост на развитие на икономическата ситуация. Кризата не е нова и не е факт само в България. Наблюдават се другите страни в света и могат да се правят планирани стъпки, макар и в условията на криза. За нас е много важно да имаме ясен план за дългосрочно или поне средносрочно управление на кризата. Модел на поведение с решения от днес за утре е неприемлив в сферата на туризма!".

Георги Дучев от Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта каза, че туризмът проявява разбиране, че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира здравето на хората. Спирането на работата на хотелите и мерките, които са предложени са бърза писта към фалита на много хотели, затова са нужни бързи мерки, подчерта Дучев:

"Ние предлагаме 5 основни мерки. Една от тях е с период на действие на новите рестриктивни мерки. Тя е държавата да поеме издръжката на персонала на затворените със заповед бизнеси - ресторанти и СПА центрове, както беше пролетта. Предлагаме и мярката 60 на 40 да бъде удължена поне до април 2021-ва, с опция за ново удължаване до 1-ви юли. Друга мярка е да отпаднат таксите за категоризацията и прекатегоризация на хотелите, предвид факта, че се очертава нулев период за тях. Да отпаднат за периода на новите рестриктивни мерки такса смет и данък сгради, които са съществено перо в разходите на хотела. Нормално е, когато той не работи, да не се трупат тези разходи, без да има някакви приходи насреща. Петата мярка е да се наложи мораториум върху вноските за главници и лихви по кредитите на юридически и физически лица, които работят в сферата на туризма - туроператори, екскурзоводи и ред други бизнеси, свързани с туризма".

За още една група, останала без финансова подкрепа, напомни Любомир Попйорданов от Асоциация “Планини и хора”:

"Екскурзоводите не са предприятия и дори не могат да кандидатстват за помощите от държавата, които до момента се изпълняват, както и грантовите схеми". 

Нужно е правителството да подкрепи онези сектори, които допринасят за най-много приходи в бюджета и имат най-много заети лица. Румяна Любенова от „Обединение „Бъдеще за туризма“ обясни смисъла на исканията от гледна точка на туроператорите:

"В момента има 16 хиляди работещи хора в нашите фирми - това не са просто хора, това са съдби. Като работодатели, няма как тези хора, работещи до днес в офиса, от утре да ги оставим на улицата. Ние търсим да спасим не само нашите фирми, но и нашите служители. В момента се борим да успеем да се разплатим с всичките си доставчици и клиенти, което за нас е огромен финансов товар". 

Всяка от дейностите в туризма има своята специфика. Исканията на туроператорите обобщи Любенова:

"Искаме 10% грантова схема за финансиране на туроператорите. Въвеждане на мярка 80 на нула, защото ние задържахме нашите служители, а сега не можем да ги освободим, защото мярката е с тежести. Тези хора в момента отнякъде трябва да продължават да получават тези заплати, а дори останалата част, с която ние трябва да ги дофинансираме към заплатите, тя вече става абсолютно имагинерна като сума. Отникъде не може да се очаква никакъв приход. Настояваме и за разработване на специален нисколихвен кредитен продукт, който да е само за нас. И не на последно място, искаме застраховката на туроператора, която всеки един от нас е направил за тази година, да бъде удължена със срока на действие за периода, в който ние оставаме неработещи".  

Липсата на подкрепа за туризма ще доведе до колапс на икономиката на цели региони в страната, които са зависими само от дейността на хотели, ресторанти и атракции. Ще доведе до загуба на поминъка на цели общини и до обезлюдяване, масово обедняване и липса на перспектива за населението им, предупреждават от хотелиерската асоциация. 

„Пред бранша в момента не стои въпроса за зимен и летен сезон. Ясно е, че кризата ще продължи до края на 2021 година и са нужни спешни мерки с хоризонт на действие краят на 2021 година, подчерта Полина Карастоянова. Тя подчерта, че може да бъде ползван примера на редица европейски държави:

"През цялото време трябва да държим фокус и върху факта, че една криза има своя естествен процес на развитие - на пик, на спад и отминава. Трябва да държим вниманието си и върху конкурентоспособността на България след излизане от кризата как ще се завърне на международния пазар. Да направим всичко възможно имиджът на България да бъде съхранен и да се презентираме с едно ново, модерно, ребрандирано излъчване, защото всичко, което можеше да е предмет на стратегии преди Covid-19, вече не е актуално".

Репортаж на Мила Младенова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.