Работещите в социалните предприятия се страхуват сегашната втора вълна от ограничения да не доведе до аналогични последици като пролетта или поне не в същия мащаб, обясни Павлета Алексиева.
Социалните предприятия имат нужда от експертна подкрепа. Техните екипи обикновено идват от други сфери и невинаги са опитни търговци, имат нужда от обучение в сферата на онлайн маркетинга и рекламата, посочи тя.
Другият тип подпомагане е финансовото – с оборотни средства, които да покрият нововъзникващи разходи в управлението на тези малки предприемачески инициативи.
„Тук е ролята на държавата да се намеси и да предвиди адаптирани за спецификата на социалните предприятия мерки. Тези мерки, които са предвидени в момента и са насочени в подкрепа за бизнеса, остават недостъпни за тях заради специфичния начин, по който работят и увличат уязвими групи“, коментира Алексиева в предаването „Преди всички“.
По официални данни в регистъра на Министерството на труда и социалната политика тези предприятия у нас са 26. В платформата „Дар пазар“ обаче има още 28 социални предприятия, тоест техният брой е около 60, уточни тя. Разминаването идва заради факта, че като предприемачески инициативи те са по-малки и не могат да отговорят на изискванията в закона, затова не са включени в регистъра.
Социалните предприятия помагат за това нагласите в обществото и чувствителността към уязвимите групи да се подобрят, категорична е Павлета Алексиева.
Има залитане едно предприятие да бъде разпознавано скато социално, само ако работи с уязвими групи, но тези предприятия всъщност са многолики, изтъкна тя. Много от тях работят по теми, свързани с опазването на природата, на традиции и ценности.
Добрите примери са много, подчерта Павлета Алексиева. Сдружение „Няма невъзможни неща“ от Варна например наема хора за няколко различни вида дейности. „Каритас“ с тяхното бистро в София са друг успешен пример, а трети - организация, която подкрепя малки биофермери.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.