Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как картите променят света

Атласи, карти и глобуси са универсалните средства за общуване на хората открай време. Те могат да бъдат разчетени и разбрани от всички, които говорят специфичен език – този на картографията. Старите карти и глобуси казват много за начина, по който някога хората са възприемали света. Дали това важи с пълна сила и за днешните? За картите на вавилонските глинени плочки 2300 години пр. Хр. и съвременните начини за ориентиране в пространството тук, на Земята, разказа в предаването „Изотопия” Евгения Сарафова. Тя е заклет и страстен географ, университетски преподавател, предприемач, комуникатор на науката, съосновател на платформата Географ.БГ. Евгения има много награди, които отличават приноса ѝ в сферите на познанието.

Пътя от точка А до точка B – само и единствено това ли можем да прочетем на карта или светът на картографията е много по-обширен и богат?

„Много по-богат е. Когато бях студент в повечето картографски дисциплини изучавахме предимно математическата им страна. Говорихме си за мащаби, за картографски проекции, малко по-геодезически неща, които колегите в Университета по архитектура, строителство и геодезия изучават много подробно. Но за мен винаги картографията е била много по-динамична и иновативна и много по-шарена.”

Евгения обича географията още от ученическите си години. В кой момент обаче се е запалила любовта към тази наука?

„Когато бях малка, имах една карта, която и в момента е до мен и я гледам пластмасова релефна карта формат А4. Според мен почти всички хора на моята възраст са имали такава в детството си. Много обичах да я гледам. Конкретното събитие, което много запали моя интерес към сферата на технологиите, с които се правят карти, беше Денят на географските информационни системи. Той се провежда всяка година през ноември. Когато бях осми клас в Националната природо-математическа гимназия и учителите ни заведоха по покана на организаторите на презентация, на която чух за тези технологии за първи път, тогава реших, че това искам да работя. Затова влязох да уча „География” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, учих само избираеми дисциплини, които са свързани с картографията, в настоящата катедра, в която работя. Целият ми кариерен път се въртеше около това.”

А коя е прабабата на тази пластмасова поръбена карта, откъде съвременната географската карта води своето начало, за да достигне до начина, по който изглежда сега?

Първата карта, която се счита за най-старата на света, официално е глинена плочка, намерена в Ирак. Тя представлява карта на Вавилон и на нея са изобразени лъчи, тя прилича на Слънце. Всъщност лъчите показват отделните далечни на Вавилон региони. За по-стари карти много се спори, защото по света има много пещери, в които има рисунки на пещерни хора и е много трудно да се дефинира точно коя е най-старата. Мнения на археолози и историци си противоречат. Аз показвам кост от мамут на 32 500 години, на която обаче не е карта на света, а съзвездието Орион. В България, в пещерата Магурата, също има такива и на една от тях – космогонна рисунка, се виждат трите свята, които хората са си представяли. Това са небето или горната земя, бъдещето може би, настоящето – сегашната земя, и едно долно пространство, което вероятно са имали предвид, че е на мъртвите. Но това са само догадки.”

Карти има на какво ли не е – на отвъдното, на звездите, на съкровища, на разпространението на болести, на миграцията на различни животни. Всичко ли може да се изобрази на карта на практика?

„В учебниците по географски информационни системи се казва, че 80% от информацията в световен мащаб, от данните, с които сме заринати в последните години, са пространствени, тоест ще могат да бъдат сложени на картата. Но аз си мисля, и това е нещо като легенда в нашите среди, защото няма как да бъде доказано, че този процент е по-висок, стига да провокираме въображението си и да сме креативни. Тогава дори данни от счетоводни документи съм успявала да изобразя на карта. Всичко е въпрос на въображение и много трудно може да се каже, че нещо не може да бъде поставено на карта, просто защото всяко нещо се случва някъде в пространството.”

Коя е картата еталон, която вдъхновява Евгения?

„Нямам една любима карта, но покрай разработването на лекционния материал за дисциплината „Картография” в последно време се захласвам по по-старите карти. Може би защото тази тема не е толкова динамична, колкото сателитните технологии, географските информационни системи и софтуера, с които днес работим. Те са изключително динамични и понякога тази динамика и непрекъсната промяна започва да ме уморява. В старите карти намирам някакво спокойствие и утеха, защото все пак те са произведения на изкуството. Те са правени в много дълги периоди, много голямо внимание се е отделяло на всеки един елемент от тях. Докато в днешно време картите се правят по-бързо, като бързата храна, защото е много по-лесно да правиш карти, защото имаме данни. Съществуват основни правила, които дори и аз понякога нарушавам. Въпреки че имам желание да направя например надписите много красиви, просто не ми остава време, тъй като това би изисквало да се занимавам с една карта цял месец, а пък нямам такова време.”

Какво е да се ориентираш по миди и да пребориш холерата благодарение на карта?

„Има страшно много истории, които са свързани с карти и много човешки проблеми са решени благодарение на географските карти. Въпросната карта от Маршаловите острови представлява мрежа от пръчици, между които са закачени миди, чрез които хората от тези острови са се ориентирали в морето. Тези карти са изключително иновативни и доста интересни и са използвани до Втората световна война. Тяхното изобретяване показва, че не е нужно един народ да бъде част от голяма цивилизационна група – европейската или китайската например, за да решава проблемите си с навигацията. С другата карта пък се открива от коя водна помпа в Лондон идва заразена вода. Джон Сноу и останалите хора, които са се занимавали с това, успяват да решат един много сериозен здравен проблем. Всъщност това се води в учебниците като първия пространствен анализ, който много наподобява пространствените анализи, които правим днес с геопространствени данни в софтуерна среда. Историята на картата с водните помпи е много показателна за това, че има много неща, които колкото и да ги гледаме във вид на списъци или на таблици, ако не ги поставим върху карти и не ги погледнем в това измерение, не можем да си правим изводи за това какво се случва на дадена територия.

Доколко съвременните карти са модели на реалността ни?

„Зависи кой ги е правил, с каква цел и с какви данни, но по определение би трябвало така да бъде. Всеки един модел, независимо дали е на къщичката от стиропор, дърво или е компютърна, целта е да бъде максимално подобие на реалността. Но факт е, че има много карти, които манипулират, послъгват или насочват погледа към определени неща върху тях и ни отвличат вниманието от други. Резултати от избори също могат да бъдат интерпретирани по различен начин върху карти от конкуренти, при което излиза, че всички печелят, и това е валидно за цял свят. Има доста фалшиви карти, които се опитват да заблуждават или да бъдат шеговити, но не всички ги разбират. Подобен пример е с две карти, които изглежда, че имат връзка, като едната е за резултатите от референдума за Брекзит, а другата – за засегнатите общини от болестта луда крава. Всъщност те нямат връзка, но поставени една до друга са доста забавни.

Евгения Сарафова съветва да оценяваме красотата на старите карти, но и да използваме съвременните технологични решения, например под формата на апликации. Защото всичко може да се изобрази на карта – дори радиото!

Във вторник, 8 декември, онлайн събитие на платформата ratio.bg е посветено на историята на картографията и на него лектор ще бъде Евгения. Входът е свободен.

Ако искате да се ориентирате в историята на картографията преди лекцията, чуйте цялото интервю в звуковия файл.

Снимки: pexels.com, wikipedia.org и public.tableau.com


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12