Асфалт или калдъръм - ще се запази ли Кадин мост като исторически символ

Рехабилитацията на обекта е на стойност около 400 хиляди лева по Програмата за трансгранично сътрудничество с община Дойран, Северна Македония.

Големият проблем сега обаче не е как ще изглежда Кадин мост, който е национален паметник на културата, а как ще се ползва. Досега съоръжението беше част от пътната инфраструктура и по него преминаваха моторни превозни средства до 10 тона, автобуси, дори селскостопанска техника.

Експертна комисия с представители на Националния институт за недвижимото културно наследство и специалисти по пътно движение е взела решение Кадин мост да остане във възстановения му автентичен  вид, а по калдъръма да се движат само пешеходци и туристи.

В Невестинско и района обаче не са съгласни мостът да остане само туристическа атракция. Местните жители организираха подписка, с която над 500 души искат да се положи асфалт, а движението на МПС по моста да става при определен режим и правила. Решението трябва да вземе Министерството на културата, откъдето все още няма официално становище.

„Чакаме от НИПК (Националният институт за недвижимото културно наследство, предишен НИПК - бел. ред.) решението, иначе в момента завършваме“, коментира оглавяващия фирмата-изпълнител на ремонта Сашо Малинов. „Пускаме си го в този вид и това е – може да мине линейка, може пожарна, погребения“.

Местните хора държат по моста да се движат автомобили и малките бусове от Кюстендил до Дупница, разказва заместник-кметът на Невестино Йордан Глогов и пита: „Зимата как ще го почистваме този мост“. 

Кметът на общината инж. Димитър Стаменков е категоричен, че проектът трябва да се изпълни, както е предвидено. „Нашето основно желание е от точка до точка хора да могат да минават с леките си коли, при ограничена скорост, линейки, пожарни и онези коли, които зареждат търговските обекти.“

Ако мостът не се направи така, че да се преминава с автомобили, десет села ще бъдат ощетени, дава друг практичен аргумент на фона на историята Стаменков.

„Унищожаване на един паметник е културен геноцид“, смята арх. Юлий Фърков, консултант по проекта. „Спасяването на културните ценности, възстановяването е културната памет – ключ към безсмъртието на нацията“, коментира той пред БНР.