Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не всяка стресова, необичайна или кризисна ситуация е извънредна

Деяна Марчева: Извънредното положение или обстановка изключват правовата държава

Липсва контрол върху преценката кое е извънредно и в каква степен, казва юристът

Стикер на ген. Венцислав Мутафчийски от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса
Снимка: БТА

Има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава. Това каза пред БНР юристът Деяна Марчева, главен асистент по конституционно право в Нов български университет. Тя е сред участниците в конференцията на тема „Извънредното положение: Понятия, практики, политики“.

Въпросът не е дали извънредното положение включва в себе си някаква орязана версия на правовата държава. Вероятно трябва да си признаем, че след като извънредното е обратното на нормалното, а правото предполага нормална структура на отношения, има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава“, смята Марчева.

Най-известният теоретик на извънредното положение – Карл Шмид от 20-те години на XX век, е и най-големият противник на правовата държава, допълни тя.

По време на извънредното положение през пролетта бяха затворени дори парковете. Снимка: БТА

Винаги когато говорим за извънредно положение, за извънредна ситуация, дори за извънредна епидемична обстановка, трябва като юристи да си даваме сметка, че изначално изключваме правовата държава, коментира Марчева в предаването „Преди всички“.

Не се налагаше още пролетта да се въвежда извънредно положение, още тогава Законът за здравето предвиждаше възможности за въвеждане на извънредна епидемична обстановка, смята Деяна Марчева. Според нея към въвеждане на извънредно положение се е пристъпило заради законови неясноти.

Вълна от презапасяване се наблюдаваше при обявяването на извънредното положение през март. Снимка: БТА

Какви са поуките за правото от прилагането на двата модела на ограничения?

Големият проблем от юридическа гледна точка е точно кой и как решава кое е извънредно и в каква степен е извънредно, коментира Деяна Марчева.

„И от решението на Конституционния съд става ясно, че няма отнапред зададени критерии и стандарти, така щото да има юридически, конституционен контрол върху преценката дали са налице предпоставки за въвеждане на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Това е големият проблем за правото - липсата на юридически контрол върху преценката кое е извънредно и в каква степен, а оттам се отваря пътят на произвола, подчерта Марчева. „А там, където се отвори пътят за произвола, се разделяме с правовата държава.“

Матрицата на извънредност не можем да я налагаме във всяка една стресова, необичайна или кризисна ситуация, категорична е Деяна Марчева. По думите й са необходими много по-чувствителни критерии за различните ситуации. „А не всяко нещо, което е по някакъв начин заплаха, неочаквано да се поставя под рамката на извънредно положение или извънредна ситуация.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Николета Атанасова, председател на Българската камара за охрана и сигурност

Николета Атанасова: Сигурността в моловете е комплексна работа

От моловете увериха, че са удвоили охраната си . Това каза пред БНР Николета Атанасова, председател на Българската камара за охрана и сигурност, след проведената среща в  Комисията по обществен ред и сигурност в  СОС  между охранителните фирми и мениджърите на търговските центрове в София. "Търговските центрове увериха, че още преди последните..

публикувано на 02.12.24 в 15:14

Експерт: Внимавайте с онлайн пазаруването преди празниците

"Косъм" по екрана или фалшив QR код за измами при покупки или плащания - това може да се случи в набиращите скорост онлайн пазарувания преди празниците.  Марио Радуков е от компания, чиято цел е да обучава служители на фирми да реагират адекватно при опит за онлайн измами и кибератаки. Пред БНР той разказа за  нововъведенията на "предприемачите..

публикувано на 02.12.24 в 09:30
Различните видове сензорни играчки: за звукова, визуална и тактилна стимулация.

Мила Томова - Прусийска: Най-много 20 играчки са нужни на детето, за да се забавлява и развива

Мила Томова - Прусийска е добре познат педагог в Плевен, специализирала е в емблематични детски градини у нас и в Европа, в които се работи по метода Монтесори.   Учила е в няколко европейски държави, след което създава в родния си град двуезиковата школа Къща на децата "Мила Монтесори". Често младите родители я търсят за..

публикувано на 02.12.24 в 08:52

Кметове и областни управители искат преразглеждане на районите за планиране

Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Проблемът е огромен в Югозападния район за планиране, в който е и..

публикувано на 02.12.24 в 06:50

Кирил Вътев: Недоверието в институциите е повсеместно и пагубно

"Недоверието в институциите е повсеместно. Това е пагубно за една държава", заяви пред БНР бившият министър на земеделието Кирил Вътев относно проблема с чумата по овцете и последвалите протести на фермери. "Всяка страна в ЕС има референтна лаборатория. Всички тези национални референтни лаборатории имат ежегоден крос тест, който е сравнение..

публикувано на 01.12.24 в 10:19
Руслан Трад

Руслан Трад: Създаде се фалшиво впечатление, че войната в Сирия е приключила

"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР   Руслан Трад, военен анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон. Споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската шиитска групировка "Хизбула" влезе в сила  на 27 – ми ноември. Още същият ден обаче се разпали..

публикувано на 30.11.24 в 13:30