„Той всъщност е фонд, който пази най-вече медицинските лица. В цял свят се знае, че медицинските лица, колкото и да са добри, колкото и да са добре обучени - рано или късно се допускат грешки. Докато по света на тези грешки се гледа с особено внимание, с цел да се вземат поуките и да си поправи системата, тук ги замитаме. Остават увредени български граждани, които не биват компенсирани и едно впечатление в обществото, че гарван гарвану око не вади“, коментира Хасърджиев в предаването „Преди всички“.
Категорично трябва да бъде предвидена такава възможност и не лекарите от страх да се опитват да прикриват грешки, които се случват, подчерта той.
„Целта на такъв фонд е той да обезщетява гражданите, грешката да бъде регистрирана, поуката да бъде извадена и да не бъдат преследвани лекарите, ако те са добросъвестни. Това само би могло да бъде от полза на всички нас. Ковидът ни дава поводи да сме иновативни и да прилагаме различни такива мерки. Дано някой чуе. За това са необходими законодателни промени. Необходима е и промяна в мисленето в България.“
С тревога следим факта, че хронично болните и възрастните хора са наредени в по-задни позиции в плана за ваксиниране. Това са хората, които дават най-голям брой жертви в битката с Covid инфекцията, отбеляза Станимир Хасърджиев по повод началото на имунизационната кампания срещу коронавирусната инфекция. При първа възможност трябва да се обхванат най-уязвимите групи, ако не се обхванат те, няма как да се намали смъртността в страната, допълни той.

„Ваксината е единственият шанс, който имаме, да се избавим от тази инфекция и въобще от тази пандемия“, подчерта Хасърджиев, но уточни, че „дори всички да решат да се ваксинират, дори за всички да има ваксина, ще минат месеци преди да видим реалния ефект от всичко това“, а пандемията ще диктува дневния ред на обществото ни и догодина.
Отговорността на тези, които могат да се ваксинират, е изключително голяма, смята Хасърджиев.
В момента по думите му има добра обща информация за ваксината за здравите и млади хора. Какво става обаче ако имаш заболяване, все още в световен мащаб няма отговори и се търси решение, каза Станимир Хасърджиев. Според него има много въпросителни за ваксините и хората с хронични заболявания.
„Да не знаеш какви ще са ефектите на тази ваксина върху твоето основно заболяване, е притеснително“, посочи Хасърджиев, според когото тепърва предстои много работа за информирането на тази категория пациенти.
Относно подписването на информирано съгласие при поставяне на ваксината срещу Covid-19 д-р Хасърджиев уточни, че „няма нищо необичайно, и сега е задължително по закон и по нормативни документи“, но не се спазва стриктно.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..
"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..
"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..
Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..
Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой археологът Бьорн Белтьо винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..
На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..
"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..