Пандемията Covid-19 сложи отпечатъка си и върху медиите. Най-малкото тя роди буквално лавина от информация за здравните, икономическите и социалните последици от вируса, както и ръст на медийната консумация. Извади на дневен ред с нова сила въпроса с отговорността и качеството на журналистиката,както и на мястото и ролята на обществените медии. В същото време се ускориха световни тенденции, започнали преди няколко години, като например освобождаването на редакционни помещения с цел намаляване на разходите и преминаване на журналистите в режим на работа „хоум офис“. Анализаторите Георги Лозанов, Орлин Спасов и Иво Инджов коментираха пред БНР отражението на коронакризата върху медийната среда и какво се случва в полето на журналистиката в условията на пандемията.
Според Иво Инджов, университетски преподавател и експерт по политически комуникации, могат да се обособят поне три забележими тенденции на промяна в медиите и в журналистиката в условията на пандемията COVID-19, макар и с уговорката, че списъкът не е изчерпателен и още няма убедителни научни изследвания, които да потвърждават или отхвърлят тези наблюдения:
"Първата тенденция е инфодемията - информацията по отношение на епидемията. Втората тенденция - ръст на медийната консумация - е шанс медиите да се докажат с качествена информация и с проверени експертни мнения. Третата тенденция е необходимостта да се преосмислят бизнес моделите, защото се срива пазарът на търговска реклама, а това поставя всички медии в много силна зависимост и необходимост да търсят нови модели за финансиране. Стават все по-актуални и дискусиите за новата роля на държавата по отношение на финансирането на медиите".
И част от тази тенденция е затварянето на нюзрумовете:
"Тук идва въпросът какво ще се случи с журналистиката, когато журналистите не общуват помежду си", коментира Инджов.
На фона на тези предизвикателства според експерта ще расте ролята на обществените медии и в частност на Българското национално радио:
"Ролята на качествената журналистика и на утвърдените обществени медии да противодействат чрез качеството на информацията и надеждността на експертите, които избират".
Медийният експерт Георги Лозанов е категоричен, че пандемията се отрази изтощително на медиите, защото както и лекарите, те са на първа линия. Освен това и отказът на бизнеса от рекламните бюджети в кризата си казва думата. Той смята, че финансовите източници няма да идват толкова по законите на пазара, колкото през сферите на влияние:
"Колкото в по-сложно икономическо положение са медиите, толкова по-зависими стават от капитали, които ги търсят като пазар на влияние. В резултат на това се извършиха големи трансформации в телевизиите. Пример е Нова телевизия. ... Новите собственици правят една мощна концентрация на собственост, не само в сферата на телевизията, но и на вестни, които доскоро се свързваха с Пеевски, а и "Виваком". Това, за мен, е рискована концентрация. ... Обществените медии, колкото и да са свързани със сменящите се мнозинства в парламента, са във фокуса на общественото внимание - все повече хора имат съзнанието, че това са техните медии, те ги издържат, затова е високо изискането от тях и им дава в момента водеща роля по отношение на независимата журналистика. Особено БНР, което е доказало, че може да отстоява собствената си независимост".
Орлин Спасов, медиен анализатор преподавател във Факултета по журналистика, определи пандемията като повратен момент не само за българските, но и за глобалните медии. И че медиите се оказаха в ситуация, в която отговорността им нарасна и трябваше да решават няколко проблема:
"Ненадеждната информация по отношение на пандемията, но и често политически манипулираната информация по отношение на пандемията. ... Много от медиите започнаха по-трудно да се справят икономически".
Относно медийното съдържание медиите трябваше да се адаптират към кризата:
"Да адаптират самата си програма към пандемията, което беше свързано с по-малко инвестиции в производство на медийно съдържание".
Спасов коментира, че беше медийно произведен и един интересен феномен, а именно – много силното поляризиране на общественото мнение по отношение на Covid-19:
"Видяхме силата на медиите да формират общественото мнение".
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.


Множество лекарства, забранени за продажба в България са открити в два търговски обекта в столицата при специализирана акция на „Икономическа полиция“ - СДВР, съобщиха от МВР. Операцията е проведена вчера съвместно с експерти от столичната Регионална здравна инспекция, Националната агенция по приходите и Агенцията по безопасност на храните. Обектите..
Най-малко 24 души са убити и 54 ранени при израелските удари срещу ивицата Газа, съобщава Асошиейтед прес, позовавайки се на здравните власти в анклава. По-рано кабинетът на израелският премиер Бенямин Нетаняху съобщи, че са убити петима висши членове на Хамас, в отговор на нарушаване на примирието от страна на палестинската групировка. Според..
Окончателният проект за споразумение между близо 200 държави на конференцията на ООН за климата КОП30 в Бразилия не споменава изрично изкопаемите горива, предаде Франс прес. Текстът, който все още предстои да бъде ратифициран с консенсус на заключителна сесия в Белем, призовава за утрояване на финансирането за адаптация към климата в развиващите се..
Хиляди граждани и десетки политици се събраха във френския град Марсилия, за да осъдят насилието на нарко престъпниците след бруталното убийство на 20- годишен младеж - брат на активист срещу наркотрафика. В бели дрехи, с вдигнати високо ръце като знак за отхвърляне на насилието над 6000 души почетоха паметта на 20- годишния марсилец Мехди..
ЕС и Великобритания ще се включат в преговорите на високо равнище по мирния план на Доналд Тръмп за Украйна, съобщи "Политико", като се позова на високопоставен европейски източник. Разговорите започват утре в Швейцария и бележат важен дипломатически пробив за Брюксел и Лондон, които досега бяха изолирани от процеса. В срещите ще участват..
България приветства последователните усилия на Съединените американски щати и на президента Доналд Тръмп, насочени към прекратяване на огъня и установяване на справедлив и траен мир в Украйна, заявяват от Министерския съвет (МС) на правителствената страница във "Фейсбук". Окончателните условия на бъдещо мирно споразумение биха засягали пряко..
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че настоящото предложение от него за мир в Украйна, с което да се сложи край на войната на Русия, не е окончателно, като коментарът му идва в момент, в който Украйна и европейските съюзници на Вашингтон заявяват, че мирният план може да бъде основа за преговори, но се нуждае от "допълнителна работа",..
Борбата е кой да контролира администрацията! Новата структура на Столичната община ще се обсъжда в комисии Така архитект Васил Василев,..
Цялата политическа класа стигна до дъното. Това не е политика . Този прочит на политическата ситуация направи в интервю за БНР Корнелия Нинова,..
Документът за мирното споразумение за спиране на войната в Украйна няма да бъде подписан в настоящата редакция, сподели в интервю пред БНР доц...