Едно добро води до друго добро - историята на Фреди и Линда

И двамата дошли от Ирак преди 25 години. Те помагали на много хора чрез Съвета на жените бежанки. Но когато преди Новата година къщата на Линда и Фреди изгоряла, интернет събра хора по света и у нас. И помощ.

„Българинът не е лош човек“, убедена е Линда.

Късо съединение, срутване на покрив, и изгорена покъщнина. Дори и документите. За това разказва Линда. Оцеляла само Библията й, която Линда приела като знак, че не трябва да се предава. 

"Бягали сме. Бях бежанка. Сега вече от пет години съм българска гражданка. Започнахме от нула, нали. Хубаво, лошо…имахме, нямахме. В един живот няма само една черта да живееш само в бедност или богатство. И винаги сме паднали и сме станали. Имам кураж никога да не оставам на едно място. Когато стана това първи път, когато видях огъня, плаках. Че виждам всичко пред очите ми загина и нищо не мога да направя. И викам: „Благодаря ти, Господи, че ни спаси и всички сме живи и здрави. И вярата винаги ни дава кураж, ни дава надежда. Но ще правим нови емоции. Нови неща". 

А новите емоции дошли с кампанията на Бистра Иванова от "МултиКулти колектив" 

"Когато чухме за това нещастие, което ги е сполетяло, много се разстроихме ние самите. И така, може би около половин час просто ние си поплакахме. След това си…просто беше какво можем да направим ние. И си мислехме, че можем да дадем такава кампания. Публикувахме във Фейсбук апела. Нямахме никакви очаквания какво ще се случи след това. Отговорът беше фантастичен. Просто надмина всичките ни очаквания. Не само в средства, които бяха събрани. А в топлина и човешка подкрепа. Понеже това семейство е помагало страшно много през целия си живот. Те са винаги били ангажирани с благотворителност, свързани са с църквата, тъй като те са християни. И сега, когато те имат нужда от помощ, им е страшно трудно да я приемат. Те казват: „Не, не. Има други, които имат по-голяма нужда от нас.“. Костваше ни големи усилия да въобще да ги навием да направим такава кампания. Тогава те казаха: „Ами ние не искаме тогава да ни събират просто дарения. Ние имаме ресторант, нека да си купят ваучер, който догодина да ползват в ресторанта. Така ние няма да се чувстваме, че приемаме дарения. А ще имаме просто работа".

А това, че кампанията помага на Фреди и Линда сами да си помогнат, също е успех за кампанията, казва още Бистра Иванова. Тя отчита, че вече са събрали доста сериозна сума. Всъщност, откликът от кампанията изненадал Бистра Иванова, защото опровергал статистиките на различните организации, с които тя разполага, че България е сред страните, която не приема бежанци и емигранти. И има негативно отношение към тя.

Самият факт, че едно семейство бежанци може да събере такава подкрепа, за нас е много позитивен. За това, че българите израстват духовно. Да видят, че всички сме хора. Няма значение толкова произходът ни, цвета на кожата, религията. Ние заслужаваме подкрепа.

Линда е на същото мнение. Затова тя била шокирана. Не от загубата на дома си, а от получената от българите подкрепа. 

"Толкова много хора ни се обадиха да ни предоставят апартамент да живеем от нашето село. Предостави ми къщата да живеем, докато си оправим нещата. Без възмездие. Думите, коментарите, които получихме. Една картинка от едно дете, познава Фреди, яде от храната му. Рисували ни къщичка голяма и с пожелание да си оправим къщата. Понякога едни дребни неща, едни малки думи за нас са огромно, огромно значение. Сълзите ми изсъхнали. Вече нямам сълзи, но имам голямо сърце, което вярва, че добрината е огромна. Никога няма да вярвам, да кажа, че има лоши хора, лоши неща. Каквото само….Библията, иконката, три малки кръстчета останаха. За нас е доказателство – Господ е с нас. Това са материални неща. Отиват. Но ние оставаме. И добрината винаги. Аз още съм в шок. Не в шок от загуба на дома. В шок от добрите хора, които ни се обаждат". 

В момента семейното ресторантче на съпруга и Фреди, не стои затворено заради коронакризата. А работи и предоставя храна за вкъщи….

В 6 часа става мъжът ми, отива. Хората идват, поръчват храна за вкъщи. Наистина, тази година беше тежка. Три месеца не бяхме отворили ресторанта изобщо. Мъжът ми всяка вечер плаче от радост, че хората ни подкрепят, че има добри хора. Той вика: „Не искам да чувам, казва, че българите не са добри хора.“. Само това повтаря. Вика: „Малки, бедни, богати – идват и ни казват подкрепа за него.“. Голямата подкрепа е куражът, който ни дават.

Линда и Фреди лека-полека ще възстановят своята къща. С подкрепата на всички. Тяхната съдба показва и трудностите, през които минават бежанците. Бистра Иванова от МултиКулти колектив обяснява, че много и от онези, които са си стъпили на краката бежанци през годините, са били засегнати от коронакризата. 

Много от тях работят в сектора, свързан с храните. Ресторантьорският бизнес страшно много пострада. Така че много хора загубиха работата си. В бежанските семейства, когато мъжът загуби работата си, това е трагедия за цялото семейство. Всички НПО, които работят с бежанците, те казаха, че всъщност при тях за най-базови помощи от рода на храна, дрехи, са започнали да идват хора, които те не са виждали от пет-шест години. Тоест, хора, които вече са се били интегрирали, дали са си намери работа. Стъпили са си на краката. Ковид всъщност ги извади от този крехък баланс и ги върна обратно в групата с хората с много голяма нужда. По време на първия локдаун, през март, Държавната агенция за бежанците направи нещо много хубаво. Отвори центровете са хора, които са загубили работата си и повече не мога да си плащат наема. Така че да могат да живеят там и да не изпаднат в ситуация на бездомност. Българският червен кръст имаше възможност да плаща наем на бежанци, които са загубили работата си. 

Бистра Иванова припомня, че от бежанската вълна от 2015-та и 2016-та година държавата е спряла интеграционната си програма. Програми, които иман другите европейски държави. А неправителственият сектор успява да помага за най-необходимите нужди на бежанците.

Но според Бистра Иванова това не достатъчно, защото се разчита само на дарители и европейски програми. 

"Така че чисто като ресурс е твърде малко, за да отговори в пълна степен на нуждите на бежанците". 

Линда си пожелава за новата година хората да бъдат позитивни. И добавя, че позитивното идва не от материалното, което получаваме, а от отношението на човека, който го дава. 

"Трудно е да си бежанец и да започваш от нула. Мечтаеш в началото да имаш един приятел, един съсед да те поздравява. Да чувстваш, че не си различен. И тези дребни неща и мене много вълнуваха. Още кога някой съсед ще ми каже „Добър ден!“. И станаха. От всяка крачка минавам, срещам, хората ми казват „Добър ден!“. И това много ме радва. Повече отколкото материално да ни помагат. Просто тая подкрепата на нас ни дава сила. Да можем да продължим. И да ни дава винаги надежда. Може всеки човек да мине, но винаги да има надежда и да има вяра, че тези неща са временни и ще минат. И могат да възстановяват всичко отново".