„Ако говорим за връщане към растеж спрямо нивата на 2019 година, то 2022-ра е най-ранният момент“, посочи той в предаването „Преди всички“.
Свидетели сме на постепенно възстановяване на производството от юли насам. Международните вериги на доставките все още не са се възстановили напълно, отбелязва икономистът. По думите му новият локдаун, прилаган масово в Европа през ноември и декември, няма ефекта на първия.
„Този път наблюдаваме много по-малко свиване на икономическата активност в преработващата промишленост, търговията до голяма степен се движи по очаквания начин“, коментира Николов.
Според него транспортният сектор се очертава като големия губещ от кризата. За възстановяването му ще са необходими няколко години, смята икономистът. По-дългосрочните щети са в авиацията.
Летният сезон е приключил сравнително добре благодарение на българските туристи, за зимния очакванията са по-скоро скептични предвид ограниченията за пътуване и резервите на българите към зимния туризъм.
„Освобождаването на работници през декември със сигурност е по-малко от това, което виждахме през март и през април. Бизнесите в момента са в изчакване.“
Според Адриан Николов мерките на правителството вече се приемат по-добре. „И правителството се научи как да ги ползва, и бизнесът се преориентира към това, че може да ползва някаква форма на спасителна мрежа от страна на държавата.“
Данните на БНБ за финансовото състояние на българите сочат, че пандемията не е разклатила отчетливо финансите на домакинствата – депозитите в банките растат на фона на кризата: с 8.5% за година.
Потребителското поведение се променя, в кризисните месеци то се концентрира върху стоките от първа необходимост, а по-маловажните стоки като дрехи и техника остават на заден план и това е ясна тенденция, коментира Николов.
Страхът за доходите и работните места ще определя потребителското поведение и през настоящата година.
Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...