Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ясмин Муянович: Европа няма външнополитически мускули, Западните Балкани плащат цената

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Смяната на президентите във Вашингтон и фактът, че новият е именно Джо Байдън, събуди надежди на Западните Балкани, че Съединените щати ще се ангажират отново с региона, за да ускорят евроатлантическата интеграция на страните в него. В Босна някои се надяват 25 години след Дейтънското мирно споразумение най-после да бъдат предприети реформи, за да се промени статуквото - именно продължаващото етническо разделение и податливостта на външно влияние. 

„За това е необходима промяна в конституцията, която е всъщност един от анексите в Дейтън“, призовава политологът Ясмин Муянович, който в момента работи в Калифорния. 

„За Дейтън никога не е предвиждано да оцелее толкова дълго - 25 години. И според мен е ясно, че няма да доживее 50-и рожден ден. Въпросът е как ще се случи това - с конституционна реформа или заради това, което за съжаление наблюдаваме през последните около 15 години - ентропия. Мисля, че с избирането на Джо Байдън за президент на Съединените щати се появява възможност главният архитект на Дейтънското споразумение да влезе отново в ролята на посредник - този път за конституционна реформа. Те могат да помогнат за премахването на някои от съсиреците в политическата кръвна система на Босна, по-специално обструкционизма на сръбските и хърватските националисти, който е основната бариера пред преминаването от Дейтънската конституция към по-функционален и либерален европейски конституционен режим“.

Ако Джо Байдън намери време да се занимае с Балканите, какви са вариантите пред него? Не всички биха били доволни от американска намеса. 

В Солун през 2003 година се случи официалното и символично предаване от Съединените щати на Европейския съюз на ролята на основен международен играч не само в Босна, а на целите Западни Балкани. Принципно смятам, че регионът пострада от оттеглянето на Америка. При съвместната работа на Съединените щати и Обединеното кралство за демокрацията и сигурността в региона видяхме най-значителен напредък на Западните Балкани. Причината за това е много проста - тези две държави имат идеологическа ангажираност към либералната демокрация, но и достатъчно капацитет да прилагат твърда сила за осъществяване на волята им. Нямам предвид военна сила, а например налагането на санкции. 

На Европейския съюз ми липсват и двете неща. Това е съюз, ако трябва да се изразя дипломатично, основан на сговорчивост. Това е причината да сме свидетели на случващото се през последните години в страни като Полша и Унгария. Но и в отношенията на Европа с Русия и с Турция. И съюзът, и отделни негови членки са крайно резервирани към по-конфронтационен подход по отношение на антилиберални и авторитарни играчи, ксенофоби, шовинисти и иридентисти, каквито има в изобилие в Босна и в региона. Затова Европа е беззъба и позволява на дори дребни риби като Милорад Додик или Драган Чович фактически да налагат волята си на съюз от 500 милиона души, защото той няма институционален капацитет и политическа воля. 

Европейците приемат радушно Джо Байдън, но в същото време са резервирани към Съединените щати заради възможността да се върнат към тръмпизма и дават знак, че не за всичко биха се съгласили със стария си съюзник. Има ли вероятност интересите и целите на Байдън и на Евросъюза на Западните Балкани да не съвпаднат и да се стигне до сблъсък? 

Страхувам се, че ще има сблъсък. Разбирам напълно защо европейците са скептични и загрижени за бъдещето на американската политика. Защото ако на изборите през ноември само 40-50-60 хиляди гласа бяха отишли за другата страна в щата Пенсилвания, сега нямаше да говорим за президента Джо Байдън, а за втори мандат на Тръмп. Американската политика е доста далеч от преодоляването на периода на антилиберални и дори авторитарни тенденции. 

В същото време Евросъюзът в никакъв случай не е стожер на демокрацията на Западните Балкани. Той носи голяма част от вината за упадъка на демокрацията в региона. И затова наистина има нужда от Съединените щати. Практиката и историята го показват. Защото Европа няма външнополитически мускули. Цената за това плащат хората в Босна и въобще на Западните Балкани. Но и Европа губи авторитет. Тя не показва външнополитически капацитет дори в толкова малък регион. И всички отдадени европейци, за какъвто се смятам и аз, трябва да сме много загрижени за бъдещето на Европейския съюз от тази гледна точка.

Ако има промени в конституцията, какви трябва да са те? Каква трябва да стане Босна?

За мен е очевидно, че Босна има нужда от модерна европейска конституция, каквато имат лебарално-демократичните демокрации. Тя трябва да отразява етническите въпроси и в това няма нищо лошо. Защото такава е същността на модерния либерализъм - да брани правата на личността. Това сега липсва в Босна. Конституцията ни претендира да брани правата и интересите на отделните етническите групи, но всъщност тези права не са универсални навсякъде в Босна за представителите на тези групи. Ако например сте етнически сърбин, на територията на федерацията на мюсюлманите и хърватите нямате същите политически права като в Република Сръбска. Този модел, който според мен сполучливо е описван като сегрегационен и дори режим на апартейд, е несъвместим с евроатлантическите аспирации на Босна.

Настоящото статукво обслужва интересите на националистическите олигарси, както ги наричате. Как биха могли те да бъдат лишени от власт и влияние?

Важно е да се отбележи, че голямата власт на тези хора в момента е фикция, поддържана от настоящата конституционна система. Додик - отколешният сръбски националистически лидер, който често се представя за най-могъщия човек в Босна, е избран с едва около 350 000 гласа, които в друга държава са достатъчно някой да стане кмет на средно голям град. Ето защо е пълен абсурд Додик, но и Чович, и Изетбегович да се смятат за недосегаеми аватари на легитимност. Но едва около една трета, дори една четвърт от хората в Босна гласуват за политици, които не са националисти. Системата е такава, че е много трудно за такива играчи да постигнат някакъв значим резултат. Затова е необходима международна намеса. Защото националистите се представят за твърдолинейни защитници на настоящата система, защото им е от полза. Но в същото време я разграждат отвътре, защото са против Дейтън. В случая на Додик - той иска Република Сръбска да се отцепи от Босна. Затова трябва да заиграят санкциите срещу хора, които блокират естествения процес на демократични реформи. 

Ако той не се осъществи, каква е алтернативата?

Ще продължат политическата деградация, нестабилността и хаосът. Само преди няколко месеца Додик завърши процеса на създаване на полувоенен контингент към полицията в Република Сръбска. Той задълбочи не само преките си връзки с Кремъл, но и със свързаните с него въоръжени престъпни групи като "Нощните вълци". Заздравява дружбата си и с китайците. Направи доста големи стъпки към отцепване, а вече разполага с необходимия за това апарат. Идеята за разцепване на Босна няма как да бъде осъществена без насилие. Затова, освен ако международната общност не иска след 10 или дори само 5 години да й се наложи да се оправя с много сериозна криза със сигурността в Босна, би трябвало да направи необходимото за превръщането й във функционираща наистина демокрация. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна, архив.

Висока избирателна активност на вота в селата Лесковец и Крива бара

74 на сто активност е отчетена в края на изборния ден за кмет оряховското село Лесковец, съобщиха от Общинската избирателна комисия в Оряхово. Гласуването премина спокойно, без драстични нарушения. Частични местни избори за кмет на две врачански села Също без нарушения и при висока активност - близо 80 на сто, премина частичният местен вот..

публикувано на 16.02.25 в 22:05

"Хамас" може да подкрепят договорености за Газа, без непременно да участват в управлението

"Хамас" е готова да проучи подходи за политически и административни договорености за Ивицата Газа, без непременно да е част от тях, за да премахне претекста на Израел за възобновяване на войната и за да започне истински процес на възстановяването на анклава, заяви говорителят на палестинската радикална организация Хазем Касим, цитиран от в. "Ал Ахрам" и..

публикувано на 16.02.25 в 22:00
Работници разчистват отломки след израелски въздушен удар над ливанския град Набатие, 29 януари 2025 г.

Израелската армия е нанесла въздушни удари в Ливан

Израелската армия съобщи, че днес е нанесла въздушни удари по Ливан, а целта са били военни обекти на шиитската групировка "Хизбула",  предаде АФП. "Преди малко (армията) извърши прецизни удари, базирани на разузнавателни данни, на редица военни обекти на ливанска територия, където са съхранявани установки за ракети и оръжия и е установена дейност на..

публикувано на 16.02.25 в 21:44
Атанас Зафиров беше избран за председател на БСП от делегатите на 51-вия Конгрес на партията с 422 гласа.

Зафиров: БСП да си върне статута на първа политическа сила - това е основна задача

51-вият Конгрес на БСП избра Атанас Зафиров за председател на партията. Той се наложи с 57 гласа разлика в балотаж срещу Борислав Гуцанов. Пред делегатите Зафиров увери, че колективното начало в партията се връща и БСП ще се бори да е първа политическа сила.  Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП Атанас Зафиров бе избран..

публикувано на 16.02.25 в 21:22
Вицепрезидентът Илияна Йотова.

Вицепрезидентът Йотова за БТА: Информация с етикет за достоверност

Българската телеграфна агенция е познание. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по случай 127-ата годишнина на Агенцията и допълни, че ежедневно българските институции работят с информацията на БТА.  БТА отбелязва 127 години от първия си бюлетин "БТА е еманация и пример за това как в днешния технологичен, дигитален век, когато (ни) залива..

публикувано на 16.02.25 в 20:55
Джон Мейджър

Бившият британския премиер Джон Мейджър остро критикува президента на САЩ Доналд Тръмп

Бившият британски премиер Джон Мейджър силно разкритикува решението на американския президент Доналд Тръмп да се свърже с Русия за мирни преговори за Украйна, наричайки ситуацията "крайно безпрецедентна".  Говорейки пред Би Би Си Джон Мейджър заяви: Помислете си какво ще се случи, ако Русия успее да претендира за победа. Китай ще забележи това, както..

публикувано на 16.02.25 в 20:37
Атанас Зафиров

Зафиров е избран за председател на БСП с 422 гласа, Гуцанов има 365

Атанас Зафиров е избран за председател на БСП от делегатите на 51-вия Конгрес на партията с 422 гласа - това сочат официалните резултати от гласуването, които бяха обявени пред делегатите в залата от председателя на Комисията по избора Валери Сарандев. Борислав Гуцанов, който се изправи срещу Зафиров на балотажа за лидерския пост в партията е получил..

публикувано на 16.02.25 в 20:15