Спомен за композитора Тодор Попов

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 100-годишнината от рождението на един много популярен през 40- те и 50-те години на отминалия век български творец - Тодор Попов, изявен композитор - песенник.

Тодор Попов е роден на 23 януари 1921 г. в Дряново. От малък пее в училищния хор, свири на китара и цигулка. Завършва средното си образование във Велико Търново, където свири в ученическия оркестър. Следва в Музикалната академия - в теоретичния клас, учи цигулка при Христо Обрешков, теория при Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров, свири в Академичния симфоничен оркестър. Остава като асистент по хармония и инструментознание, а по-късно е преподавател в Академията.

Първите си опити като композитор прави още докато отбива военната си служба - бързо стават популярни неговите „Марши на картечаря“, “На стража“. Дълги години е сътрудник на „Войнишката музикална библиотека“ и е музикален консултант на Центалния дом на народната армия, по-късно е аранжор и виолист в Ансамбъла за песни и танци на МВР. За известно време работи и в Детската редакция на Българското национално радио.

Музиката към филма „Утро над Родината“ му носи най-голямото признание - държавна награда през 1952 г. Същата година заминава за СССР, където подготвя аспирантура в Московската консерватория при проф. Голубьов. Дипломната му работа е струнен квартет и симфоничната поема “Рожен“. Въпреки че в последвалите години той композира и крупни музикални творби - мюзикъл, оратория, произведения за симфоничен оркестър, струнен оркестър, той става много популярен с песните си - солови, хорови, така наречените масови песни, популярни през 1940/1950 години. Спомнете си „Разтегни, Андрей, акордеона“, “Напиши писмо на граничаря“, грандиозната обработка на песента „Откога се е, мила моя майно льо“. Прави много аранжименти на народни песни. През 60-те години в творчеството му преобладават хоровите песни, като “Стара се майка не ложе“, повлияна от родопския фолклор.

Но като че ли най-красиви са детските песни на Тодор Попов, написани специално за хор „Бодра смяна“. Той работи в тясно сътрудничество с диригента Бончо Бочев, посещава репетициите, слуша песните, учи се от работата на диригента, участва и в подбора на репертоара, особена за Хора на софийските девойки, който също е ръководен от Бончо Бочев. Това сътрудничество подготвя почвата за прекрасните му песни, които и днес се изпълняват от детските хорове.

Тодор Попов умира на 2 февруари 2000 г.

За една от най-красивите си песни - “Хорал“ по стихове на Димчо Дебелянов - самият Тодор Попов разказва в запис, който се съхранява в Златния фонд на БНР. Чуйте него и песента в прекрасното изпълнение на хор "Бодра смяна" с диригент Лиляна Бочева - в звуковия файл.