Водата втора употреба - реалност в близко бъдеще

До 2035 година производството на храни ще нарасне с 60%, за да бъдат задоволени нуждите на населението. Експертите прогнозират, че световното търсене на вода ще скочи с 50 на сто в следващите 30 години. 70% от потреблението на сладка вода в света се дължи на земеделието. Така водната криза се оказва реален риск, а по-предвидливите вече мислят как да се справят с него.

Австралия е единият модел за справяне с проблема. Ключът е определянето на цена на водата и превръщането й в търговски продукт. Друг модел е Израел, който счита водните си ресурси за въпрос на националната сигурност. Над 40% от земеделските нужди от вода в Израел се задоволяват чрез отпадъчни води. В Европа светлият пример е Испания.

В Андалусия се намират 27% от пречиствателните станции на Испания. От всички пречиствателни станции в тази област 6% от влизащите в станцията отпадъчни води на изхода се използват за напояване. Количеството възлиза на 40 милиона кубически метра вода за сезон, разказва доц. Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив. Той е и ръководител за България на европейски научно-изследователски проект за устойчиво пречистване на води и възможности за повторната им употреба в земеделието.

Засега България не е сред най-проблематичните страни по отношение на водата, но е добре да започнем да мислим в перспектива, смята Шилев.

„Наводненията, засушаванията, неравномерното разпределяне на тези ресурси, на валежите – трябва да се приспособим към тези климатични промени, в частност към недостига на вода“, подчертава доц. Шилев. „Въпреки че България е относително богата на сладки води, този недостиг за водоснабдяване на населението е факт в редица области.“

На все повече хора ще се налага да разберат какво означава воден стрес – да се черпят повече водни ресурси, отколкото се възстановяват от природата.

Европейският регламент, който определя минимални изисквания към рециклираната вода, употребявана за напояване в селското стопанство, влиза в сила след 2 години. А дотогава трябва да изработим модели, по които да се стимулират всички заинтересовани лица по веригата, отбелязва Стефан Шилев.

„Основно фермерите, основно фирмите които се занимават с пречистване на отпадъчни води, така че тази вода да бъде по-атрактивна за тях.“

Стимулите преподавателят вижда в ценовата конкурентноспособност на регенерираната вода и в намаляването на административната тежест. Държавата може да помогне например като намали таксата за издаване на разрешителното за повторно използване на вода, както и да се помисли за подпомагане на фирмите, пречистващи водата, която пък после се използва в селското стопанство.

Земеделското министерство в следващия програмен период би могло да даде допълнителни точки по мерките, когато се използват регенерирани води, коментира доц. Стефан Шилев.

У нас има примери за използване на „рециклирана“ вода, те са основани на личния интерес на съответния предприемач, пояснява той.

„Основно ги има в розопроизводството. Водата, която след парната дестилация, след пречистване отново се използва за напояване на розовите насаждения. Тази вода няма никакъв смисъл да отива в реката, при условие, че може да се използва за напояване.“

За да се превърне изключението в правило и у нас, са необходими законови промени и пари. В момента няма създадена възможност от пречиствателната станция да се напоява някаква земеделска площ, категоричен е доц. Шилев.

„Ние трябва да гледаме на тази отпадъчна вода като една възможност, не като нещо, от което трябва да се отървем“, коментира преподавателят Аграрния университет в Пловдив.

Според европейския регламент най-високата степен на пречистване на водата е необходимо за културите, които се използват за храна в сурово състояние. Най-ниско качество на водата се предвижда за техническите и енергийните култури.