През юли 2020 г. в разгара на Covid пандемията Клаус Шваб и Тиери Малре издават книгата „Ковид-19: Великото зануляване“. Авторите задават въпроса: може ли Covid-19 да предизвика серия от дълбоки промени в организацията на обществото ни? И предлагат да се рестартира системата, да се въведе ред в глобалния ни дом. Шваб и Малре поясняват, че широкомащабните социални протести от лятото на 2020 г. в много точки на света показват необходимостта от промяна на досегашния свят. Те посочват тясна връзка между рискa от пандемията (Covid-19) и социалния риск (протестите) и подчертават, че именно връзката между рисковете и проблемите ще ни оформи бъдещето. Считат, че протестите всъщност изискват спешна промяна на настоящите правила. Но може да се каже и по друг начин – че протестите могат да се ползват за извикване на промяната. Някои по-проницателни анализатори наричат самия Covid трансформационно събитие. Но дали трансформацията ще изглежда като частичен отказ от глобализма, възход на национализмите, страх от имиграцията, нарастваща мощ на технологиите, опасения за контрол върху огромни човешки маси?! Или ще успее да задълбочи глобализацията под предлог, че националните държави са безпомощни пред подобни на Covid-19 заплахи?!
Клаус Шваб е основател и председател на Световния икономически форум, инженер и икономист, получил образованието си в швейцарските университети, магистър от Харвард и професор от Женевския университет. Тиери Малре е получил образованието си в Сорбоната и в Оксфорд и се занимава с анализи и прогнози за свръхбогатия елит, за хората от наднационалното високо корпоративно управление, създател е на изследователската програма за глобалните рискове на Световния икономически форум в Давос.
Още през 2015 г. Клаус Шваб пише статията „Епоха на адаптация“, в която поставя въпроса за необходимостта от глобално преустройство на света. Година по-късно в интервю за Zeit той подчертава, че движещата сила на новия прогрес няма да бъде държавата, а предприемаческите способности на отделния индивид. Казано така звучи приемливо и разумно. Но всъщност представлява оповестяване на глобалистката доктрина за унищожаване на националната държавна рамка и превръщането на държавите в безпомощни образувания за сметка на безпределната доминация на наднационалните капитали. Тоест бъдещето минава през обезправяване и обезсмисляне на националната държава. На този етап националната държава все още съществува, макар и в ролята на обикновена служба за сигурност на транснационалните корпорации. Държавите само осигуряват административни удобства в оперативен план на наднационалния капитал. Борбата за бъдещето е да паднат и тези рамки. И решенията да се взимат от наднационални институции с глобален обхват. Виждаме очертанията на една антиутопия – планетарно население с достатъчен ресурс за препитание и удоволствия, и невидим глобален свръхелит, който диктува правилата.
Основната теза в книгата на Клаус Шваб „Covid-19: Великото зануляване“ е, че Covid-19 рязко ни показва, че проблемите, с които се сблъскваме като пандемии, тероризъм, промени в климата, международна търговия и пр., имат глобален характер. И затова се нуждаят от глобално управление и решение. Шваб подчертава, че националните държави, дори и най-могъщите като САЩ, не успяват да се справят с проблемите от такъв характер, и цитира глобалиста Ян Бремър, основател на консултантската компания Eurasia Group и експерт по политически рискове, който казва, че светът вече не е G-20 или G-7, а е G-0 или дори по-лошо G минус 2 (с което се обяснява образно отсъствието на лидерството на САЩ и Китай). През националните държави глобалните проблеми се решават фрагментирано и неадекватно, пише Шваб, и затова остават постоянни. След което пояснява, че без глобално управление светът ще остава парализиран и неспособен за решение на множество идващи въпроси. Това е порочен кръг: националните държави лошо се справят със сериозните проблеми, това засилва недоверието на обществото към държавата, а от това държавата губи реална власт и ресурси за справяне с възникващите глобални проблеми. Ковид-19 разказва именно такава история на недостиг на глобално управление, или как властите в различните държави не успяват да овладеят недоволствата на гражданите от мерките и да проведат необходимите политики в тяхната качествена пълнота. Всъщност книгата „Ковид-19: Великото зануляване“ представлява предложение-прогноза как да се ползва пандемията с коронавируса, за да се затвърдят процесите на глобализиране на света с целия произтичащ от това контрол над националните държави под предлог на осъзнаване на глобалните рискове за населението на планетата. От друга страна, чисто технологичните решения за сдържане на следващи бъдещи пандемии като цифров мониторинг, събиране на биометрични данни, алгоритми оценяващи здравето на гражданите предвещават нещо като техно-тоталитарен надзор. Такъв надзор още не е факт, но би могъл да бъде. Цифровата трансформация на обществото ще се задълбочи силно в посока на здравето, тъй като здравето е векторът, през който може да се стигне до всеки индивид, независимо от всякакви други различия – интереси, доход, възраст, местоположение. Ще се засилят например тенденциите към портативна диагностика в домашни условия, като пак стигаме до алгоритми, теле-общуване, наблюдение на отделната личност от гледна точка на общата сигурност, и механизми, софтуер, продукти свързани с глобалните мрежи. Възниква нов свят, контурите на който само можем да си представим.
Преди няколко дни в Amazon се появи следващата книга на Клаус Шваб, Stakeholder Capitalism, в която той продължава да разяснява как точно да се промени сегашната форма на глобализация, за да се лиши от някои дразнещи досега недостатъци и да придобие по-приемлива аргументирана форма за атомизирания планетарен индивид.
Със съболезнования по повод на трагедията със загинали и пострадали с фуникуляр в Лисабон започна третото издание намМеждународната конференция "Единни в многообразието“. Форумът е организан от българския Конституционен съд и Съда на Европейския съюз и в него участват съдии от повечето страни членки на Съюза, включително и от Португалия. Ден на..
Областният управител на област София Стефан Арсов подписа договор за безвъзмездно прехвърляне на държавен имот на Столичната община за изграждането на нова детска градина в столичния квартал "Изгрев". Р ешението е конкретна стъпка за преодоляване на дефицита на свободни места в детските градини в София. "Държавата и местната власт трябва да..
В програма "Алма Матер" не се изпълняват изискванията за обемите на предаванията с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост. Това сочи наблюдението на Съвета за електронни медии за спазването на индивидуална лицензия за доставяне на радиоуслугата, издадена на Софийски университет "Свети Климент Охридски“. "Програмата е с..
Метрото в столицата ще работи до по-късно тази вечер. Причината е футболната среща в София, която е от квалификации за Мондиала през 2026 г. между националните отбори по футбол на България и Испания. Последната мотриса на метрото ще пътува 30 минути след полунощ. Мачът ще се играе на националния стадион и започва в 21:45 часа.
Софийският градски съд потвърди ареста на 31-годишния учител по физическо, обвинен за сексуално посегателство над своя ученичка. Той е обвинен за това, че през юни и юли 2025 г. в хостел в столицата е извършил сексуално престъпление спрямо дете, ненавършило 14 години. Учител по физическо в столично училище е арестуван заради сексуална..
Политическото бъдеще на британския вицепремиер Анджела Рейнър виси на косъм. Консерваторите в опозиция искат тя да бъде разследвана за данъчни измами. Рейнър призна, че не е платила правилния размер на данък при закупуване на втори дом, но се оправда, че е получила погрешен данъчен съвет. Разследват британски вицепремиер за нарушение на..
Несебър, един по-малко известен морски скъпоценен камък в България, пълен с бели пясъчни плажове, стар град, включен в списъка на ЮНЕСКО и достъпна храна и напитки, така гласи анотацията за българския черноморки курорт в статия на вестник "Дейли имейл“, който, в сътрудничество с easyJet, го поставя начело в своята класация за най-достъпни..
В анкетата на Момчил Драганов може да чуете какво мислят хората за работата на депутатите.
Три пазарджишки села се обединяват против инвестиционното намерение за изграждането на нова кариера за добив на пясък и чакъл в района...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За..