Ще могат ли да се реставрират сгради паметници на културата с евросредства

публикувано на 01.02.21 в 12:21

Пловдив

Снимка: БНР

Част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, освен за саниране на панелни жилищни блокове, да се насочат към повишаване на енергийната ефективност, консервация и реставрация на сгради със статут на недвижима културна ценност. Това предлага варненското сдружение „Таляна” в отворено писмо до вицепремиера Томислав Дончев, няколко министерства и Националното сдружение на общините.

Сдружението работи за развитието на варненския район с най-висока концентрация на културно-историческо наследство. Той е обособен преди няколко години като арт квартал, по аналогия с творчески квартал на Пловдив „Капана” и на софийския „КвАРТал”.

Интервю на Ирина Недева с Мария Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Логично е средства от Националния план за възстановяване и устойчивост да бъдат насочени към мерки, които биха довели до устойчиво развитие на туризма, подчерта Мария Иванова от „Таляна” пред БНР. Според първоначалния проект на националния план 1 729 000 000 лева са отделени за саниране на жилищни сгради, отделно 418 милиона за обществени сгради, обясни тя.

„Смисъла го намираме в две посоки – първо, спестената енергия е спестено замърсяване, повишаването на енергийната ефективност ще доведе до по-чиста околна среда. Освен това те имат и добавена стойност, бидейки част от културното наследство – те са предпоставка, задължително условие, бих казала, за развитието на туризма, в частност и на културния туризъм.“

Именно заради това от сдружението смятат, че е добре едновременно с повишаването на енергийната ефективност на този тип сгради, да се извършат и консервационно-реставрационни дейности, като фасадите се възстановят в техния автентичен вид.

Сграда в центъра на София Снимка: БНР

Целите в националната стратегия за обновяване на жилищния и нежилищния фонд в България са дългосрочни – до 2050 г. да се подобри енергийната ефективност на 60 на сто от сградния фонд, отбеляза още Мария Иванова. По думите й „всички са наясно, че това няма да е спринт, това ще бъде маратонско бягане“.

Интервю на Ирина Недева с Белин Моллов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Когато говорим за патриотизъм, за национално самочувствие, ние трябва да вдигнем глави и да видим това, което ни заобикаля, да го оценим, да го познаваме“, посочи в предаването „Хоризонт до обед“ арх. Белин Моллов, бивш заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, специалист по устройствено планиране и градско развитие.

Важното е една сграда да бъде жива, да бъде полезна на обществото, смята арх. Моллов.

Сградите паметници на културата като обем и ефект на санирането са незначителни в сравнение с всички останали – жилищните сгради, големите обществени сгради, допълни той.

Относно качеството, с което биха били санирани сградите културно наследство Белин Моллов изтъкна:

„По-добре нищо да не правим, ако не го направим както трябва. /…/ Не да ги облепим със стиропор, да ги замажем и да твърдим, че сме ги изолирали, че имаме ефект за климата. Това не бива да се прави и няма смисъл да го правим, ако мислим по този начин да свършим тази работа.“

Двете гледни точки по темата чуйте в звуковите файлове.