Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Задава се глад за експерти, които да се грижат превантивно за срутища и свлачища

Снимка: БГНЕС

От обилните валежи от сняг и дъжд в последните седмици, интензивното снеготопене и големите температурни амплитуди на много места се активизираха срутищни процеси. С повишаването на температурите нараства опасността от активизирането на нови критични точки, особено в дeфилетата и в планинските райони. 

Във връзка с това председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски разпореди на областните пътни управления и на пътноподдържащите фирми да извършват регулярни обходи на трасетата, на които има опасност от свличане на скална маса. Работата им ще се подпомага от екипи на тол контрола.

При опасност от големи срутища превантивно ще се затварят участъци, за да се гарантира безопасността на пътуващите. Към момента заради срутища, активизирали се по републиканската пътна мрежа от интензивните валежи през януари, са въведени ограничения в 7 участъка.

При интензивни валежи, снеготопене, замразяване и размразяване на скалните масиви е нормално да възникват срутищни процеси, обясни пред БНР проф. Николай Добрев, от Геологическия институт при БАН, ръководител на секция „Геоложки опасности и рискове“.

Огромен скален къс бе блокирал пътя към Рилския манастир скоро след ремонт на участъка. Снимка: БГНЕС

Това, което напоследък наблюдаваме при гара Елисейна, при Рилския манастир, край Мало Бучино, са срутищни процеси, не са свлачища, уточни експертът. Основна причина за тях е топящата се след замръзването вода. „Когато се разтопи, масивът е разхлабен и преминава много често в нестабилно състояние.“

Когато подкопаваме един склон, винаги можем да смятаме, че един от дестабилизиращите фактори е човешката дейност, поясни проф. Добрев.  Антропогенният фактор през последните години се увеличава, потвърди той. „Особено крайпътните склонове – там човешката дейност е един от факторите.“

Относно различните противосрутищни съоръжения Николай Добрев изтъкна, че „не се прилагат мрежи, които да улавят късове с голяма тежест и с висока енергия“.

Снимка: БГНЕС

При оценка на един скален масив трябва да се отчетат всички характеристики на потенциалните скални блокове и да се направи анализ как ще падат, като по този начин се оразмеряват и мрежите за задържане, уточни специалистът. „Масовата практика е, по мои наблюдения, с най-обикновени мрежи.“

Специализираните мрежи за улавяне на скални блокове с определени характеристики са няколко пъти по-скъпи от обикновените, поясни проф. Добрев.

Мерки следва да се вземат и за отвеждане на водите извън потенциално опасните срутищни участъци, допълни той.

Всеки склон, всеки скален откос е потенциално срутище. Зависи обаче от различните характеристики на самата скала.“

Запитан има ли човешки ресурс от специалисти за обявените обходи на критичните участъци, проф. Николай Добрев коментира, че се задава „глад на експерти в тази област“ и че те „може би са на критичната граница“.

Снимка: БГНЕС

Превантивните дейности са задължителни – превантивните огледи и превантивните мерки, подчерта геологът, визирайки постоянно наблюдение, обрушвания, изграждане на подпорни стени в рисковите зони.

Има национална програма за борба със свлачищата, която се актуализира на няколко години. В момента има около 2 200 регистрирани свлачища, посочи проф. Добрев, като акцентира върху оценката и картографирането на геоложките рискове както за свлачищата, така и за срутищата.

Тази система действа. Въпросът е какви са средствата, с които държавата разполага. Дали държавата разполага с достатъчно хора и достатъчно средства, за да могат да изпълнят целия този обем от необходими дейности.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед към остров Св. Кирик и Юлита, където ще бъде разположен Институтът за подводно наследство на ЮНЕСКО. Предвижда се на острова да има и Музей на черноморската цивилизация.

Центърът за подводна археология в Созопол става институт на ЮНЕСКО

Центърът за подводна археология в Созопол вече ще е институт на ЮНЕСКО и ще отговаря за проекти и инициативи в Черноморския регион и Долен Дунав. Така се преобразува най-старият подобен център в Източна Европа , който разполага със собствени плавателни съдове и модерна геофизична апаратура. Центърът до момента е към Министерството на..

публикувано на 11.11.25 в 14:55
Николай Василев

Николай Василев: Филмът "Социално силните" е имунна защита срещу пошлостта и полуфабрикатите

Филмът на Николай Василев "Социално силните" е част от афиша на  "Киномания" (13-30 ноември). Документалната лента е посветена на златните медалисти на физика Теодосий Теодосиев и е своеобразно продължение на "Формулата на Тео" . Василев е познат като автор на поредицата "Малки истории" по БНТ, той е и автор на филма "Ваклуш". След..

публикувано на 11.11.25 в 12:04

Милен Данков: Има доста неща в работата на доброволците, които могат да се подобрят

"Ресурсът в спасителните акции по издирване на някого не е малък. Той е чисто човешки" . Това отбеляза пред БНР Милен Данков , ръководител на Доброволното формирование за овладяване на бедствията на територията на Столичната община: "Когато има хора, които могат да откликнат в такива ситуации винаги е много хубаво. Да речем, ако аз съм се..

публикувано на 11.11.25 в 11:52
Мартин Куванджиев

Мартин Куванджиев: С Бюджет 2026 се гледа бизнесът да бъде ограничен

"Когато един бизнес е успешен и когато расте, той всъщност плаща едни данъци , които данъци отиват точно за спонсорирането на хора, които да могат да помагат на всички тези бизнеси и да растат, но при нас се получава точно обратното и с Бюджет 2026. Така както го виждаме, се гледа по някакъв начин да се ограничи този бизнес ". Това коментира пред..

публикувано на 11.11.25 в 11:26
Георги Ганев

Георги Ганев: Заради такива бюджети ще сме по-бедни, отколкото бихме могли да бъдем

"Бюджетът ще бъде приет, без да има разбирателство". Това заяви пред БНР икономистът Георги Ганев : "Няма законодателно изискване работодатели и синдикати да одобряват бюджета. Конституционен прерогатив и то с изключителна висока степен на важност е, че бюджет се приема единствено и само от Народно събрание и никой друг не може да командва..

публикувано на 11.11.25 в 09:12
Александър Каракачанов

Александър Каракачанов: Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в ЕС

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...

публикувано на 10.11.25 в 18:17
Веска Събева

Фотоизложбата "Емоции на фокус“ представя емоциите на млади хора с епилепсия

Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..

публикувано на 10.11.25 в 12:14