Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нашествие от мисии за изследване на Марс

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Космическата сонда „Амал“ (Надежда) от Обединените арабски емирства навлезе в орбитата на Марс. Още два безпилотни космически апарата - на САЩ и на Китай, се очаква да достигнат до Марс в близките дни, като китайската сонда „Тянвън 1“ би трябвало да навлезе в орбитата на Марс днес. И трите мисии започнаха през юли. 

„Очакваме три мисии до Марс сега – арабска, китайска и американска. На всеки 18 до 24 месеца Земята и Марс застават в такива позиции, че пътуванията се съкращават с два месеца, от 9 на 7 месеца, и така пътуванията стават по-евтини, затова сега има едновременно три мисии“, посочи в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Цветан Дачев от Института за космически изследвания към БАН. 

Сондата „Амал“ има за цел да предостави пълната картина на марсианската атмосфера, а "Тянвън 1“ ще изследва също атмосферата, като ще остане известно време там. Европейският съюз готви нова мисия – „ ЕкзоМарс 2022“, която се очаква да кацне на Марс през 2023 година. Тя е съвместна с „Рускосмос“. Изстрелването ще стане от руска ракета, на повърхността на Марс ще стъпи една руска платформа, а от нея ще излезе един европейски роувър“, допълни проф. Дачев. 

„Всички искат да изследват Марс, защото това е интересна планета, а и защото Илън Мъск мечтае да колонизира Марс, което за мен е неизпълнимо за момента. Кацането на Марс е най-голямото предизвикателство, защото гравитацията е много голяма, а там има много тънка атмосфера, която пречи на свръхзвуковите парашути на американците и не могат да се използват за кацането, затова се включват нови ракетни двигатели, които да намалят скоростта. Чак тогава се включва и кранът, който да сложи марсохода на повърхността“.

Проф. Цветан Дачев също обясни, че всички правят свои мисии, за да имат собствени данни, защото не може да се каже, че американците ще споделят своите данни с останалите.

„А в две от европейските мисии България участва със свои космически прибори. Тези български уреди изследват радиационната обстановка на кораба и в околността, както и от галактическите космически лъчи, които са най-опасните от радиационните емисии в космоса. Защитата от тях е практически невъзможна. Данните ги събираме и в нашия Институт. С помощта на нашия уред ще можем да видим как галактическите лъчи преминават през атмосферата на Марс - нещо което не е правено досега“.

снимка: ЕПА/БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51