Спомен за проф. Пенчо Стоянов

На 9 февруари се навършиха 90 години от рождението на видния български композитор, педагог и музикален теоретик проф. Пенчо Стоянов. Той си отиде от този свят на 24 ноември 2020 г. Беше изкючително ерудиран музикант - истинско удоволствие беше да се работи с него. Участвал е в много предавания на Националното радио - беше интересен събеседник  и в същото време скромен и естествен, въпреки всичките си титли и награди.

Пенчо Стоянов завършва Държавната музикална академия в класа по композиция на Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров. Специализира в Московската консерватория при Арам Хачатурян, а музикална теория – при Владимир Протопопов, Виктор Цукерман и Сергей Скребков. По-късно специализира и в Париж при Месиен и Обер. Още през 1955 г. започва преподавателската си дейност в Музикалната академия - отначало е асистент по хармония и теория на музиката, след това - по музикален анализ. През 1972 г. вече е професор, а 9 години по-късно и доктор по изкуствознание.

Целият му професионален път на преподавател преминава в Музикалната академия и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но е изнасял лекции и в Германия, Австрия, Южна Корея. С доклади на симпозиуми и научни конференции е участвал в Германия, Франция, Италия, Унгария, Чехия, Русия, Гърция, Югославия. Пенчо Стоянов е автор на редица музикално-теоретични трудове и учебници.

Като композитор за свои произведения е удостоен с награди в Полша и Франция. А творчеството му е обемно: пет симфонии, три симфонични поеми, три увертюри, Дивертименто за струнен оркестър, два струнни квартета, клавирен квинтет, три сонати за цигулка и пиано, пиеси за пиано. Не му е чужда и вокалната музика - автор е на два цикъла солови песни, на хорови пиеси. За съжаление творчеството му е малко познато на широката публика.

В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Пенчо Стоянов, в което той говори за своята Симфониета за малък оркестър, записана в творчеството му и като Симфония №3. Чуйте в звуковия файл.